9

                   - Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.

                   -Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.

                   -Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф.  Айшли само го погледна окукорено с големите си,чувствени очи.

                    -Извинявам се,преминах на ,,ти" без да искам-продума засрамено той.

                    -Не е за това,че ми говориш на ти. Гледам те така,защото не ти вярвам на думата-отговори младата дама.

                    -Добре,де.Никой не ми е казвал нищо относно твоето местоположение в момента. Сам те проследих-призна мъжът.

                    -А защо? Защо дойде Адулф?-запита го девойката.

                    -Ами...,виж..-поколеба се за миг той.

                    -Какво? Какво да видя?-недоумя Айшли.

                    -Приятелката ти...Амра е много притеснена за теб. Не си ѝ казала нищо,освен че отиваш внезапно на някакъв си хотел вместо у Вас,както по принцип. А сестра ти и баща ти...,те също те търсят.

                     -Не е  твоя работа моя живот-прекъсна го момичето.

                     -Не е моя,я,правилно. Но дълга...,той вече е мой-каза Адулф.

                     -Ще ме оставите ли намира най-сетне,или аз да Ви оставя?

                      -Първо...нека се разберем на ти,или на Вие ще си говорим и второ... Забелязвам,че нещо те мъчи,че нео криеш. Може би ако го споделиш с някой,може и да ти олекне-каза полицаят.

                         -Първо,Господин полицай,да се разберем така-ще Ви говоря на Вие,ако искате и второ-това,което ме дерзае отвътре,то също не е Ваша работа-възпротиви се Айшли.

                          -Да направим така-предложи той-Сега ще набера приятелката ти и семейството ти и ти ще им кажеш къде си и как си. Вече дали ще се прибираш у Вас,или не си е твоя работа. Така става ли,Айшли?

                           -Всъщност...,да,като се замисля да.

                     Адулф набра първо приятелката на Айшли,след това и семейството ѝ. Не след дълго двамата останаха втренчени един в друг  за дълго,дълго време,докато единия от тях не реши да каже малко за себе си-Айшли. Тя не му каза какво бе преживяла някога като дете,но му сподели следното:

                               -Лекувам травма.

                              -Каква,разбира се ако мога да попитам?-попита я Адулф.

                               -Ужасна,като от филм на ужасите...-прорече едва младата девойка. Адулф не я притисна и в знак на благодарност Айшли за пръв път се престраши да докосне мъж в живота си- ,прегръщайки го благодарно,като му благодари.  

                       На следващата сутрин,може би по чист късмет,Айшли успя да си купи малка къщичка точно в центъра на немския град Хамбург. Предупреди приятелката си и семейството си и бързо се нанесе. Къщичката,която сега вече ѝ принадлежеше,изглеждаше скромна,но истината бе...,че тъкмо от това имаше нужда изстрадалото много,момиче-да бъде сама със своите мисли поне за сега. Още с прекрачването на прага на придобитата и вече купена къща,Айшли се почувства някак странно. Усети някакво странно чувство на въодушевление и надежда...,но за какво? И тя не знаеше. Знаеше само,че в този момент тя бе щастлива. А денят бе 24 декември. Рудолф,като истински кавалер,ѝ помогна и двамата се разделиха с по чаша топъл чай. Пожелаха си весело изкарване на светлите идни празници и се разделиха.  Само че...и двамата не знаеха какво ги очаква за напред... и как съдбата реши да изиграе картите си спрямо тях двамата.