Предизвикан въпрос
ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните квартални хайлази се измъкнаха от кафенето и заеха позициите на „телевизора”, т.е. на онази площадка, от която се видеше цялата градинка, даже и оттатък нея.
Между зрителите на „телевизора” се беше подредил и бай Симо Политиката, ама нещо се нервеше. Нервеше се, щото хем с едното око наблюдаваше зоната, хем с другото следеше малкия Симчо, който се опитваше да изкачи пързалката откъм хлъзгавата й част. Най-накрая не издържа, пъргаво притича, грабна го и го насади на коленете си, насред кварталните зевзеци.
Симеон-младши, отпърво протестира с комбинация от рев, ритане и опити да захапи ръката на дядо си, но като заприказва Митьо Семето, зяпна го в устата и тъй си остана:
- Тая скенджестата, дето сега е кат Баба Яга, помните ли я? Уф, кукундели изкукали! Камито бе, от новата махала. Тя Камелия се казваше, ама ние Карамелчето й викахме, щото м-м-м, беше сладка като карамел и по едно време ни беше омагьосала всичките. Краката й започваха от сливиците. А очите й...., като те погледнеше и замръзваш, гък не можеш да кажеш, а сърцето ти тупа-тупа, ще изхвръкне. Огън беше! Ехе, чак след войниклъка се престраших да й бръкна в пазвата и ръката щеше да ми изгори! Трима мъже смени – всичките измряха. Ама, сега да рече, ако ще да изгоря в ръцете й, давам са. Още ме държи магията й.
На туй място го прекъсна гласчето на малкия Симчо:
- Дядо бе, тази баба, като е магьосница, подпира с краката си сливиците, замразява хората и ги гори с огън, може ли да лети на метла?
© Лордли Милордов All rights reserved.
!Много свежо!
