Предколедно
Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато децата си играят с Пипи, Мечо Пух или някой друг преоблечен герой, майките им се опитват да забравят изневярата с нова сребърна огърлица. От тавана са провиснали бледи гирлянди, допринасяйки за коледното настроение. Има цяла опашка за снимка пред декора имитиращ къщата на белобрадия старец. За да запазят спомена на снимка... Но какъв спомен? Какво са усетили? Усещат ли?
И там нейде до гората, едно момиче и едно момче вървят хванати за ръце. Те са нито много млади, нито много стари. Слънцето сякаш грее само за тях. Снега запазва в себе си следите им. Те ще се смеят и ще играят. Ще направят снежен човек и може би дори ще украсят елхите. Нямат телефони с които да направят снимка за спомен. Имат само душите си, свободно реещи се. Принадлежат един на друг и това им стига.
А на другия край на света е лято...
© Ивелина Павлова All rights reserved.
