4 мин reading
Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на своя сметка. После отново се явяваме там с най-прекрасната усмивка, зад която се надбягват хиляди страхове.
Не спира да вали, а студът е решил да прегръща въздуха като любовник, който се сбогува. Всеки е заключил вратите на собствения си свят и се чувства престъпник, когато понечи да надникне в чуждия. Допушвам цигарата си и я хвърлям между релсите. Хората казват, че вярата е лека жена – ти я даваш и ти я прибираш. А аз бях толкова свикнал с мисълта, че тя не се прибира у дома, та дори изпитвах облекчение, задето не се налагаше да я събирам от пода точно тогава, когато угаждаше на слабостите си...
Поредният влак спира. Чудя се за къде бързат всички тези души, които скачат нетърпеливо от посл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up