Превратности - четвърта част
Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яденето от огъня и каза:
- Отивам до Злата на клюки, вие почивайте, днес няма работа.
Още не беше прекосила двора и Васил ме прегърна.
- Майка май нещо се досеща. Затова излезе. Да се качим горе?!
- Не, за нищо на света!
-Не ти ли хареса снощи? Стори ми се, че ти беше хубаво или се лъжа?
- Хубаво ми беше, но не е удобно, тя може да се върне.
- На леглото ще ти бъде по-удобно, ако питаш мен. Пък и познавам майка, няма скоро да се върне.
Той ме грабна и ме понесе нагоре. Аз бях преплела ръце на раменете му и не се противях.
Вечерта отидохме на ресторант. Вечеряхме, говорихме, танцувахме. Прибрахме се късно.
- Ще спиш ли при мен?
- Няма.
- Не искаш ли?
- Знаеш защо...
- Дай ръка.
- Добре, но тихо.
Дните се изнизваха бързо Това бяха най-хубавите ми дни и нощи, разбира се.
- Кога заминаваш, Васе?
- След два дни, на работа съм.
- Ваканцията свърши.
- Да, най-хубавата ми ваканция.
- Наистина ли?
- Да, дори през последните дни не съм мислел за нищо друго освен за теб. Толкова ми е хубаво... Дори забравих за нея, времето лекува. Ти също! Защо млъкна? Защото споменах жена ми? Извинявай. Мога ли да ти се обаждам?
- Остави ме. Оправяй се. Нищо не съм очаквала, нищо не си ми обещавал. Беше ни хубаво заедно и толкоз. Ще запазя скъп спомен от дните с теб. Може би ще ми липсваш.
- Може би?! На мен наистина ще ми липсваш!
- Хайде да не говорим повече.
Васко си замина. След една седмица ми се обади Нелката и аз си тръгнах. Леля Бонка ме изпрати със сълзи на очи.
- Къщата опустя. Първо Васето, сега и ти. Обаждай се.
- Щом се оправя, веднага ще ти звънна. Благодаря ти за всичко.
- И аз ти благодаря. С теб беше по-весела къщата. Ех, Силве...
Настаних се у Нели. Тя ми освободи едната стая. Започнах работа. След работа, както преди, се събирахме с колегите. Сякаш в живота ми не бяха се случили толкова много неща. Всичко беше, както преди.
Взех първа заплата и поканих колегите на гости. С Нели напазарувахме и приготвихме масата. Колегите се бяха погрижили за пиенето. Бяхме чудесен колектив от седем души, направо душички. Разбирахме се от половин дума. Защо ли ги бях забравила през тези години? Личните ми проблеми нямаше да са толкова страшни, ако бях с тях. Та кой ли няма проблеми? Нели все не можеше да открие адреса на своя принц. Къде се беше загубил, а тя хем го търсеше и то упорито. Принцове! Здравко се беше развел, но, както обичаше да се шегува, бил щастливо разведен. Човек не трябва да прави трагедии от всяка несполука в живота. Проблемите изчезват, щом сме заедно, затова сме неразделни.
Обадих се на леля Бонка
- Васко беше при мен тая събота и неделя. Питаше за теб, а ти един телефон не остави.
- В стаята на тоалетката е тефтерът ми, нали знаеш, че съм при Нели. Трябваше да погледнеш на буквата Н. Извинявай, че не ти се обадих, но...
- Силве, как си?
- Оправям се по малко.
- Като ти остане време, си ела. И леля ти Злата пита за теб.
- Другата събота ще дойда. А вие как сте, да я поздравиш.
- Добре сме. Мерси.
С Нели си приготвяхме вечеря, когато телефонът иззвъня.
- Търси те някакъв мъж, Силве.
Взех слушалката.
- Ало!
- Силве, аз съм – Васко. Бях при майка и тя ми даде този номер. Как си?
- Благодаря добре, а ти?
- И аз. Искаш ли да се видим?
- Кога?
- Сега, ако искаш.
- Не е ли късничко?
- С кола съм, кажи къде живееш и ще дойда да те взема.
Дойде след половин час. Аз вече бях готова и го чаках.
- Вечеряла ли си?
- Да... Не.
- И аз не съм. Хайде да идем в нашия ресторант. Разказвай!
- Ти разказвай.
- Жена ми ме напусна. Отиде да живее при другия. Аз мисля да заключа апартамента и да се преместя при майка.
- Тя знае ли?
- Казах й. От една страна й е болно, че се развеждам. От друга се радва, че ще съм при нея. Разбрах, че ще им гостуваш в събота и неделя. Искаш ли да дойда да те взема още в петък след работа и да идем заедно.
- Хайде преди това да се чуем по телефона. Да тръгваме, Нели няма да заспи, докато не се прибера. Сега ще има да ме разпитва. Нищо не съм й казвала и сега се чуди какъв е този таен мъж.
В петък заминахме за село. Спах си в стаята. Бях много уморена. В събота се събудих чак към обед. Беше ми лошо. Хапнах малко и пак си легнах. Вечерта ми помина и станах. Но щом хапнах, веднага изтичах до банята и... Васил дойде след мен.
- Какво ти е?
- Не знам, никога не ми е било така.
- Да те закарам ли на лекар?
- Не, ще си легна , пък утре, ако не ми мине...
Легнах си рано и, когато къщата утихна, Васил дойде при ме.
- По-добре ли си?
- Май да.
- Ще остана малко при теб, ако имаш нужда от нещо.
Васко легна при мен. Цяла нощ се въртях, а той ме завиваше. Събудих се рано, чувствах се по-добре, но щом влязох в кухнята, от вкусните миризми пак ми прилоша и хукнах към банята.
- Ти да не си бременна? – леля Бонка ме уби с тоя въпрос.
- Не.
- А бе, вие на луда ли ме правите? Аз да не би да не виждам?
С Васил се спогледахме виновно.
- Само си бременна. Сега какво ще правите?
- Ще отида на лекар.
- Питам за после.
- Нека първо разберем, майко. Ти да не си лекар?
- Не съм, ама съм минала по тоя път и не ми трябва лекар, за да разбера, че вие двамата...
- Аз казах ли ти, че тя всичко знае. От нея нищо не може да се скрие.
- То пък вие се криехте, та няма що. Ама нали все гледам, да не се бъркам. Още нямаш развод. Да не мислиш да осакатиш това момиче за цял живот?!
- Какво говориш, майко?
- Това, което ми тежи. Мълчах, когато се ожени, въпреки че тя не беше за теб. Очичките й шареха, ама ти заслепен. Мълчах да не се бъркам, твой си е животът. Сега и Силвия... Мислиш ли, като вършиш нещо? Какво ще стане с нея? Ох, деца, деца...
- Лельо Бонке, чакай първо да видим, пък после ще решим какво да правим. То и аз съм си виновна. Защо се караш на Васко? Аз мислех, че не мога... толкова време бяхме женени... Сега съм объркана. Хем се радвам, ако е... хем се чудя как ще се оправям. Току-що си стъпих на краката. Още не съм си намерила квартира, ако съм бременна...
- Пак, ако. Квартира имаш. Васил, както иска, но бебето си е наше.
- Как така, Васил, както иска? Това бебе си е мое!
- Ама чакайте! Рибата още в морето... Аз сама ще реша какво да правя, няма да ви притеснявам.
- Край, решено е! Утре те карам на лекар.
- Няма да я караш. Чакай да сметна. Ще изчакате още малко, защото тя е в началото. После ще идете на преглед.
- А ние мислехме, че се крием. Мамо, мамо, като някое ченге си.
- Деца, от майките си нищо не можете да скриете. Само да се бяхте видели отстрани. Ако знаете как се гледахте! И сляпа да бях, щях да разбера.
Когато отидох на лекар, той ми каза, че съм в третия месец. Васил ме чакаше пред кабинета.
- Ето това ми липсваше. Помниш ли пред камината, когато за първи път си говорехме? Топлина, дом и дете.
- Как да не помня? Оттогава започнаха най-щастливите ми дни.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тук ще помълча...
-
Жилиета, мерси, подобно и много любов за теб, защото го заслужаваш, както се казва в рекламите!!! И...ДИАМАНТИ!!!
-
Благодаря за пожеланията- дано се сбъднат !
Много си мила! Желая ти уютна вечер ! -
Жулиета, аз ви научих само да се смеете при мен и ми е неудобно, че ви разплаквам, но...Пожелавам ви да плачете само от моите разкази, а иначе да сте щастливи в живота!!!
-
.....чета и чета и ....хем ми харесва ..., хем ми се плаче...!! Ах, Светле, Светле...
-
Йосифова, не ме ли позна, аз съм леля ти Бонка?! Петя, спокойно можеш да не ме четеш, аз лично ще ти разказвам на чаша сок. Да бе! Нели, вдъхнах им живот, защото съм...Като и да е.
-
Образите ти са като живи!
Вече си ги познаваме
и нямаме търпение.. -
Прекрасни са тези щастливи дни, които си описала!
И как да те не чете човек с удоволствие, м? -
Светланка, на мен пък леля ти Бонка ми хареса, още от първата част.
Де ги тия лели Бонки...
Поздрави, мила! -
А, Миа, аз как ти четох всяка следваща глава от романа, без да те "командвам". И само ти се радвах, а ти?! Каквото направя, това ще четеш, щеш не щеш, но се надявам на теб лично да ти угодя!!! Веси, не е лош да ти кажа и аз си го харесах, ама...малко. Че много Васенца ще ми станат.. Такъв на теб ти пожелавам, за разнообразие!!!
-
Ех, Лъжовна,Лъжовна...
Влюбих се в сина на леля ти Бонка,още щом разбрах,че се казва Васил
Та нали брат ми(мъжа ти де) му е адаш.
Да попитам от любопитство...Това Силве да не си ти? препокриват се малко героините,затова
Ти си ми зълва все пак ,а за роднините или добро или нищо
Досещам се за края,но...ще го дочакам
Научи ме да чета проза от нета,слънцеПийни едно за здраве! -
Аз хич не обичам разкази с продължение и дано не съм ви измъчила, но съм приготвила вече четири такива, да ме прощават редакторитя, после - вие. Нели, много ти благодаря!!! Георги, признателна съм ти!!! Денисса, опитвам се да пища така, че да не доскучавам, дано се получава. Наде, мерси!!! Мария, важно е да знаеш какво искаш от живота си, това е първата крачка към щастието. Ако градиш въздушни кули, като рухнат рухваш и ти. Затова казвам мечтай реално, когато остаряваш, докато си млад, мечтай на воля, животът е пред теб, има време за корекции. Грег, ти си следващият класик, така че мисли му какво те чака! Ще те побъркам!!! Традиционалист с традиционалистите, такъв! Светлана, вижда му се краят, утре. Дано ви хареса!!! Малко съм злобничка накрая, ама...съм си аз.
-
Великолепно! Чакам...
-
А, како оставам си на водка. Това уиски гледай какви ги върши. Ако я карам така цял футболен отбор ще направя. Не мерси.
Няма да коментирам, че то класиците какво да ги коментираш? Те са си класици. -
Светлана, страхотно! Хареса ми много! Идва време в живота на всеки, когато разбира много неща! Кои са приятелите му, кой е подходящият човек, какво иска от живота... Поздрави!
-
Чудесен разказвач си. Пишеш увлекателно и всичко се чете на един дъх!
Много умело преплиташ съдбите на персонажите, около които е изградената фабулата. Епилог с отворен финал...
Наистина ми е трудно да коментирам проза, но с две думи - хареса ми! -
УАУУУУ!!Коледните чудеса!
Ах тииии, чародейке!
Хубаво е когато нещата се нареждат добре!
Вдъхваш кураж!!!
Харесах преплитането на традиионото и съвременото, миналото и настоящето, оцеляването и връщането към корените...
Ще чакам и последната част с голямо удоволствие.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
