При себе си
Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в душите си, но езиците им са залепнали върху студа. Времето няма време. Готово е да плати цената на своето бързане с всеки удар на сърцето: тик-так, тик-так.
Тръгването – липса, дала свобода на всяко издишване или изпълване, задушило посоките... кой знае. Всяка посока завършва с обратен завой и започва с безкрайното връщане към себе си. Животът е най-краткото приключение, което си заслужава. Заслужава си да отгледаш цвете. Бурята ще го прекърши, снегът ще го укрепне, пчелата ще го усмихне, вятърът ще го освободи. Заслужава си да създадеш дете, което не върви по утъпкан път; да научиш непознато дете как да си направи градина. Заслужава си да не скочиш с парашут, да паднеш от коня, докато здраво си се хванал и да си кажеш: другият път няма да си падна на главата. Заслужава си срещата: с човека, със животното, с огъня и любовта, с болката и страха. Да си държиш главата изправена също си заслужава. Баба ми все нареждаше – "среши се убаво и като одиш, гледай напреде и не се озъртай, да се не съпи́няш..." Заслужава си да се спънеш. Понякога обувките са ужасно неудобни. А и като погледнеш надолу може да видиш отражението на слънцето, сянката на птицата и да изкараш дъжда от калта. Заслужава си да отстъпиш и да търпиш, за да разбереш къде е края на търпението.
Краят не е страшен, страшна е силата на духа, която хвърля ръкавица на времето. Времето винаги печели. Заслужава си да останеш със себе си. Така си се появил – сам, разплакан от смелост. Някой те чува, прегръща, обича. Понякога никой не те прегръща и ти веднага научаваш, че има прегръдка и започва твоето велико търсене... Шегите на мозъка. Днес ми е трудно да се пошегувам...
Честито Рождество Христово, мамо. Празник е докато вървиш към себе си. Животът трябва да се празнува.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
