Dec 28, 2024, 1:26 AM  

При себе си 

  Prose » Others
279 3 7
2 min reading
Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в душите си, но езиците им са залепнали върху студа. Времето няма време. Готово е да плати цената на своето бързане с всеки удар на сърцето: тик-так, тик-так.
Тръгването – липса, дала свобода на всяко издишване или изпълване, задушило посоките... кой знае. Всяка посока завършва с обратен завой и започва с безкрайното връщане към себе си. Животът е най-краткото приключение, което си заслужава. Заслужава си да отгледаш цвете. Бурята ще го прекърши, снегът ще го укрепне, пчелата ще го усмихне, вятърът ще го освободи. Заслужава си да създадеш дете, което не върви по утъпкан път; да научиш непознато дете как да си направи градина. Заслужава си да не скочиш с парашут, да паднеш от коня, докато здра ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??