28.12.2024 г., 1:26  

При себе си

613 4 7
2 мин за четене

Огънят танцува по тавана, небето се целува с крехкия скреж по прозорците, стените летят като откъснати листа от тетрадка, въздухът се разрезва на конфети, лампата изстрелва светлинни залпове, нотите изпяват тишината. Времето си отива. Думите искат да разрушат неговата неизвестност и да го задържат в душите си, но езиците им са залепнали върху студа. Времето няма време. Готово е да плати цената на своето бързане с всеки удар на сърцето: тик-так, тик-так.

Тръгването – липса, дала свобода на всяко издишване или изпълване, задушило посоките... кой знае. Всяка посока завършва с обратен завой и започва с безкрайното връщане към себе си. Животът е най-краткото приключение, което си заслужава. Заслужава си да отгледаш цвете. Бурята ще го прекърши, снегът ще го укрепне, пчелата ще го усмихне, вятърът ще го освободи. Заслужава си да създадеш дете, което не върви по утъпкан път; да научиш непознато дете как да си направи градина. Заслужава си да не скочиш с парашут, да паднеш от коня, докато здраво си се хванал и да си кажеш: другият път няма да си падна на главата. Заслужава си срещата: с човека, със животното, с огъня и любовта, с болката и страха. Да си държиш главата изправена също си заслужава. Баба ми все нареждаше – "среши се убаво и като одиш, гледай напреде и не се озъртай, да се не съпи́няш..." Заслужава си да се спънеш. Понякога обувките са ужасно неудобни. А и като погледнеш надолу може да видиш отражението на слънцето, сянката на птицата и да изкараш дъжда от калта. Заслужава си да отстъпиш и да търпиш, за да разбереш къде е края на търпението.

Краят не е страшен, страшна е силата на духа, която хвърля ръкавица на времето. Времето винаги печели. Заслужава си да останеш със себе си. Така си се появил – сам, разплакан от смелост. Някой те чува, прегръща, обича. Понякога никой не те прегръща и ти веднага научаваш, че има прегръдка и започва твоето велико търсене... Шегите на мозъка. Днес ми е трудно да се пошегувам...

Честито Рождество Христово, мамо. Празник е докато вървиш към себе си. Животът трябва да се празнува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тъга. Като пътека през полето. Тъга. Като прегръдка без ръце. Една такава - тиха. И проклета. Неразбираема. Като сърце." Г.М. ❤️... Благодаря, Кате, хубави празници!
  • Интересно е. Звучи ми като една бърза равносметка на живота.
    Весели празници!
  • Натъжих се. Усетих го като сбогуване. Много хубаво си го написала.❤️
  • "Всяко щастие е изкупено със страдание някъде във времето - напред или назад, но си заслужава…заслужава си да те боли от нямане, заслужава си да усещаш бодлите по босите пети, заслужава си и търпението. Животът се свива и разширява с всяко вдишване, с всяка мисъл, с всяко предизвикателство. Животът ти дава и ти взема…баланс…И не изчезва, а просто минава в други състояния непонятни за нашите практични умове." В.Н. Благодаря ви за коментарите.
  • Така е, Животът трябва да се празнува.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...