Причини
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с един и същи тембър. Пият го на равни глътки и спорят. Измерват останалия въздух в дробовете на отсрещния, чрез стъклата на очите си . Случват се и изключения, като онзи единак, който винаги сяда на масата срещу вратата. Той прилича малко на бюст на философ. Ръцете му са свити пред гърдите. Устните плътно затворени, челото е спокойно, равно, а очите му са толкова равнодушни и кротки, че минувача се чуди, на колко повторени удара е равен такъв поглед. Проверяваш дали е парализиран. Не прави опит да ги отмести към разиграващата се сцена до рамото му, където едър и брадат мъж, тегли друг мършав и блед, към вратата. Равнодушният дори не трепва, докато Едрия поваля Мършавия с възгласите на всеобщото задоволство на групата. Всички гръмко обявяват, че е заради справедливостта, заради честа е, и пият. Всички, освен Равнодушния. Повечето страдат от прекалено честолюбие, а това често завлича към отмъщение, затова е добре дошло и още едно повторение. Мършавият е прекалено пиян, за да издаде стон. Пада зад храста, като ранено животно. И ето че, след трясването на вратата – изплашения минувач, осъзнава единствено окаяното съществуване на силуетите вътре, без дори за миг да реши, че кръчмата за тях е сборно място за мъжество, за чест и идеали. Навън валят бели парцали, тежи по жиците мокър сняг и бавно, с упорството на трион ги реже една, по една. Тока загасва – чува се недоволство в тъмното. Градът наоколо въздиша с облекчение. Тиктакат стоновете на часовника. Внезапно, зад драснатата клечка в мрака блясва овалното лице на жена. Лицето ѝ е като фенер. Тя пали свещите в ръката си и ги поставя една по една на масите пред мъжете. Движи се плавно, около масите, докато восъка се топи и капе в нейната длан. Тя слага последната свещ пред Равнодушния. Свещта рисува нови контури по изражението му, играе си с кроткостта в очите и ги изпълва с цвят. Зад храста изпълзява Мършавият и вдига замрежен поглед към кръчмата. Насреща му светят всички запалени свещи. Сенките на мъжете се издигат по стените и му заприличват на светци. Лицето на жената в дъното грее като икона, която го кани да влезе. Той отваря врата и пристъпя плахо. Тихо е като в църква.
© Силвия Илиева All rights reserved.
. Не бях забелязала, че става въпрос за броя на знаците.
