В памет на Велко Вакрилов

Вуйчо, най-големият брат на майка, е прочут мебелист!

Работилницата му е в центъра на града, срещу кино „Заря”.

След време на мястото на работилницата направиха ресторант- градина „Чайка”.

Днес просто е зелена част от градския площад - няма го и ресторантът.

Велко работи при Майстора – така всички с уважение наричат вуйчо.

Макар че завърши успешно гимназия, тук работи като чирак…

Но… основното занятие на Велко не е дърводелство, а политиката!

Израснал на село, от ранна възраст е закърмен със земеделската кауза!

Твърд последовател на Стамболийски, Г.М. Димитров, Никола Петков!

И върл противник на „предателя” Петър Танчев - „сгоден за комунистите”…

И както често се случва в приказките:

Чирака залюбил дъщерята на Майстора и се оженили!...

Само дето сватбата не била три дни и три нощи, а броени часове…

Братовчедка ми, пременена с бяла рокля, а Велко по риза с къс ръкав.

Няма музика, няма танци, няма богати дарове…

Гостите свенливо оставят по една смачкана банкнота в калайдисана тавичка…

Бяхме две стаи хора - най-близките, другите честитяха и си тръгваха…

Следвоенните години тегнеха – вонеше още на войнишка пот и барут…

Не беше време за веселби и сватби – митинги взривяваха площадите!

Опозицията не спеше:

- Демокрацията е отново в опасност!... – ръкомахаше от трибуната Велко!

„Политически” пълномощници чупят ръце и крака и насила ни „вкарват” в ТКЗС-та!

През ден разстрелват „врагове” на народа, хиляди невинни безследно изчезват!

Страшните истини смразяват лицата, патосът на „свободата” избледнява!

На фона на събитията сватбата наистина изглежда особено спокойна!

Сякаш много не прилича и на сватба, по-скоро… погребение!...

„Текна” ми тази дума и набързо я премахнах!

После се разколебах…

Оставям я!

Оставям я, защото се случи страшното!...

Три дни след сватбата… арестуваха Велко!

Както в приказките…

*

Обвинение: емигрантски канал за Гърция!

Скалъпено безумие - ако беше така, щеше ли да се остави да бъде осъден на 15 г.!

Осъдиха го набързо, заедно с Железан Райков и Данчо от Узунджово!

И тримата с едно и също обвинение: врагове на народа!

Велко не дочака, не видя очакваната първа рожба!...

С Железан си излежаха присъдите…

Данчо не влезе в затвора – обеси се!

Както в приказките…

*

Лятна привечер на 1959- та!

Бях ученик последен курс в Минния техникум.

Вестта за излизането на Велко от затвора ме свари на село.

Ритахме парцалена топка на улицата, когато някой подхвърли: "Велко си дошъл!"

По къси панталони, гол до кръста, без да се обадя на никого, хукнах към града.

През годините Велко се превърна в пример за подражание!

Тичайки, си спомних как мама скришом събираше продукти от роднините.

После баща ми тайно ги носи в града и предава на братовчедка ми…

Тя пък ги препраща в затвора – на 3 м. по един колет от 5 кг…

Когато го осъдиха, дъщеря му Антония беше зачената, сега е голямо момиче...

Сигурно в затвора е било дяволски трудно, но беше ли по-леко на братовчедка ми…

Към „политическите” задължително се насажда омраза като към прокажени!...

Тя е детска учителка и всеки ден застава пред вперените очи на децата.

... Деветнайсетгодишна, при жив съпруг, се оказа вдовица!

Близки и роднини я съветват да не го чака, да не почерня младините си…

Сочат за пример съпругата на Железан, която след първата година поиска развод!...

Но тя устоя, убедена, че Велко е прав и трябва да го подкрепи…

И го дочака!

Както в приказките…

*

Пред дома на вуйчо е малък панаир.

На „опашка” се нижат близки и далечни да го видят, да го докоснат…

Гостите постояват малко и излизат, за да влязат следващите…

Застанах пред него, той ме измери с поглед от глава до пети!

Стана, разпери ръце:

- Коя е тая планина, дето е застанала пред мене?

- Ама това е Колю, на леля ти Гина сина, на калеко Тенчо...

Прегърнахме се по мъжки и по мъжки заподсмърчахме...

Когато го „прибраха”, бях на шест, сега съм на деветнайсет!

Както в приказките…

*

Велко започна работа като безопасност на труда във фабрика „Тракия“.

Често идваше в София - обикновено отсядаше при мен.

Бях трети курс, когато ме взе на една среща със Светла Даскалова.

Беше реабилитирана и избрана за подпредседател на Народното събрание.

Живееше на бул. "Стамболийски", в близост до църквата "Св. Неделя".

Холът беше огромен – обзаведен с внушителна старинна мебел, виенски стил.

Подобна обстановка бях виждал само на кино...

На стената, в цял ръст, рисуван портрет на Светла, като по-млада!

Имаше величествена осанка – излъчваше неописуема земна красота…

Както в приказките…

*

Двамата бивши затворници бяха сдържани и съсредоточени!

Говореха тихо и монотонно, като хора, които имат какво да си кажат…

Разговорът се въртеше около д-р Вампирски, съпруг на Светла.

За някакво несправедливо обвинение в злоупотреба…

Доколкото разбрах, тогава той работеше в Българското посолство във Виена.

Споменаваха имена на хора, които никога не бях чувал…

Очаквах да заговорят за политика!

Ни дума...

И не защото присъствах на разговора - Велко ми вярваше.

Опитвал съм се и в други случай да го заговоря за политика.

Все едно му говориш на непознат език - гледа встрани и безизразно мълчи…

Дори ако трябва да разкаже събитие, ще го направи без коментар!

Може би безбройните предателства ги бяха научили да бъдат сдържани!

Така тяхната същност не може да стане достояние на другите…

Смъртта и репресията бледнеят пред унификацията!

Пред душевното осакатяване,

пред деформацията на мисленето,

пред уплашения човек!

Колко ли средства и усилия са положени, за да култивират подобно поведение!

Тоталитарната система има удивителната способност да унищожава!

Да превръща човека в жив труп…

Светла, Железан и Велко не съумяха да се включат в промените след 89-а.

Бяха изолирани и третирани от своите като предатели …

Сърцата не издържаха и тримата без време се поминаха!...

Както в приказките…

*

Деформацията зад решетките е динамичен процес!

Но същите манипулации в една или друга степен се извършват и навън.

Днес една част от нас ги приемаме доброволно, от меркантилност…

Останалите, нескланящите глава, биват спешавани и „поставяни” на място.

За да се убедим в края на краищата колко прав е бил гениалния полицай Гешев:

- Обществото е едно и също, то не се променя!…

Вашето общество ще бъде точно като нашето и тогава да те пита човек:

защо жертваш живота си?

Тук приказката свършва.