През девет планини в десета, в една далечна гора живеела изрусена бълха. Единственото, което я отличавало от нейните посестрими било голямото й самочувствие. Тя се имала за красива, умна, начетена и много интелигентна.
– Аз съм Личност, Воин на истината и правдата. Всички вие живеете в лъжи, криете се, мамите, а моето призвание е да ви изоблича.
Всеки ден се прикрепяла към някое животно и започвала да го хапе настървено. Ако било агънце го обиждала и наричала ”тъпа овца”, защото това била Истината. По-късно бълхата изтъквала, че е по-умна.
Следващия ден се прикрепяла към някой вълк и го наричала „стар и безполезен”, защото това била Истина. После твърдяла, че е много по-млада.
Ако попаднела на лисицата я наричала „червена расистка”, защото не харесвала цвета на козината й. Естествено тя била идеална с изрусената си прическа.
През цялото време обаче бълхата се тъпчела мълчаливо с кръв. Била с голям апетит и вечно гладна за внимание. Като паразит, съществуването й зависело от живота на д ...