Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поела по свой житейски път. Отначало поддържали връзка. Изпращали си картички за светски,именни и рождени дни. Писма за несгодите и успехите в семейния и обществен живот. С течение на времето кореспонденцията спряла и връзката се прекъснала. Пътищата в живота им окончателно се разделили.

           След дълги години, по решение на съдбата, те се срещнали на една гара. Прегръщали се,целували се със сълзи на очи. Гледали се една друга и не можели да се нарадват на срещата си. Седнали на кафе да споделят житейските си премеждия. Отпивайки от ароматната течност, говорили на дълго и на широко. Накрая и двете установили, че разполагат с много свободно време.

           Като ученички. в час по География, често разглеждали глобуса и картата на света. Мечтаели да пътуват до някоя далечна страна, да обиколят земята, или да отидат на някой екзотичен остров. Решението дошло само.Почти едновременно, след глътка горчиво кафе, те изказали предложението да отидат заедно на екскурзия и да сбъднат детската си мечта. Та нали срещата им била на гара! Решили и тръгнали.

           Пътували от град на град. Луксозните хотели били с приоритет. Посещавали шикозни ресторанти. Не се лишавали от нищо. Живеели на широка нога, докато един  ден установили с голямо изумление и тревога, че в дебитните карти и портмонетата и на двете няма пукната пара. Било късно вечерта, а стомасите им се свивали от глад. В поредния град, в който били пристигнали, нямали познати.Нямало при кого да отидат и от кого да вземат малко средства за препитание, докато се приберат. На отсрещната страна на улицата, на която стояли, имало ресторант и Правдата предложила на Кривдата:

           - Хайде да отидем и влезем вътре! Ще седнем на някоя маса да се постоплим и като дойде келнера аз ще му обясня всичко. Ще го помоля да ни даде за ядене, а като се приберем ще му изпратим парите. Ако не е съгласен така, ще му предложа огърлицата си или каквото друго поиска.

           - Добре! - без много да му мисли се съгласила Кривдата.

           Влезнали и седнали на първата изпречила им се маса. Дошъл келнерът. На въпроса - ,,Какво ще обичате?",Правдата отговорила с обяснение за случилото се. Освен предложената огърлица, тя свалила ръчния си часовник - подарък. изкарала личните си документи да удостовери, че парите ще бъдат възстановени за сервираната им вечеря, но келнерът бил принципен и непреклонен.

            - Пито - платено! Бартери не приемаме! - казал той и се отдалечил.

            - Лош човек! - изплакала Правдата - Как не го е срам! И това ми било джентълмен!

            С лека усмивка Кривдата е успокоила:

            - Видях какво направи. Сега аз ще действам. Искам каквото и да става, ти да мълчиш и да не се месиш!

            - Добре! - съгласила се правдата.

            Преместили се на друга маса, където сервирал друг келнер и Кривдата направила жест с ръката да го извика.

            С приближаването на келнера. Кривдата започнала да дава поръчката:

            - Два аперитива с мешени салати. Ордьоври два. Две яденета от специалитета на заведението и бутилка отлежало вино.

            След като се нахранили добре и отпивали доволно от чашите с отлежало вино, Кривдата издебнала момента, когато келнерът минавал покрай тях и със строг трон в гласа подвикнала:

            - Хайде бе младеж, кога ще ми върнеш рестото? Чакат ни и ако сега не го дадеш, ставаме!

            - Какво ресто? Та вий не сте платили!

            - Как не сме платили, бе?! - скочила Кривдата - Върни ми веднага рестото!

            - А бе, какво ресто без да сте ми дали и стотинка, госпожо?! - креснал зачервен келнерът и хванал Кривдата за ревера на палтото.

             Тя моментално го хванала за вратовръзката и го придърпала към себе си. Скандалът се разраснал. Клиентите от съседната маса станали и се намесили в спора. Дошъл управителят. Присъединил се и полицай, случайно влязъл в ресторанта. Вдигнала се голяма олелия. Накрая отчаяният келнер вдигнал ръце и поглеждайки към тавана извикал:

             - О, Правдо, къде си?!

             А Правдата, в създалата се суматоха, вече била станала от масата и стояла до входната врата на ресторанта наблюдавайки случващото се. Когато чула келнера да я вика, тя тихичко, почти на себе си отговорила:

             - А бе, тука съм, ама нали и аз ядох и пих!

             Така завършила екскурзията на двете приятелки, а с върнатото ресто и финансовата компенсация от управителя, за туширане на конфузното положение, което Кривдата поискала, двете се прибрали по своите домове.