Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чудна Гора! Вълшебна Гора, заселена с прекрасни същества, които се хранели... С Любов!
Бързо се сприятелили - Девойката, и обитателите на Гората. Всяка сутрин Тя сядала на поляната пред колибата си, и отваряла това свое вълшебно сърце, от което любовта бликала като Извор чист. А обитателите на Гората - прииждали от всичките ѝ краища, и жадно пиели... Засищали глада си, лекували раните си, топлели самотата си... И всички били много щастливи! Най-вече Девойката, защото... Любовта тежи, когато няма на кого да я дадеш
Една нощ - на вратата на колибата се почукало.
Изумена - Девойката отворила вратата на колибата... и на сърцето си! - кой, в този късен час, на края на света - може да дойде? Пътник ...