Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спаси горкото, малко същество, а то понеже си нямало никого, останало да живее при нея. Така пораснало и станало на девет години. Вече можело да помага на баба си с билките, а тя го научила всяка билка, къде да я открие и какво да лекува с нея. Малката, искала да стане велика знахарка, нищо че тогава им викали вещици и ги горели на клади. Но какво пък, това си била нейната мечта, а животът без мечти е толкова скучен и празен. А и в колибата било толкова студено, че понякога си мислела, че една клада няма да и дойде зле.
Понеже живеели в гората, до брега на реката, малкото момиче растяло почти като диваче, пък и старата жена не разбирала много от светски маниери и моди. Обличала го с каквото и па ...