Приказка за огледалцето
Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да стигнат до него. Достатъчно било да се обърнат и да погледнат, че всъщност се намират на края на селото, но никога не го правели. Някои хора казват, че жителите на това село имали артрит и всяко движение им носело болка, затова тези жители на селото просто седели с гръб и гледали в противоположната посока. Според други злословещи субекти, хората от селото някога му обърнали гръб, защото така смятали, че обръщат гръб на изостаналостта, тесногърдието и еснафщината на селото, нищо, че си оставали жители на същото това село, това нямало никакво значение, важно било как изглеждали.
От време на време през селото минавал амбулантен търговец. Той имал голям нос и надушил, че може да пробутва стоката си на селяните. Стоката му била стъкла за прозорци - прозорци, през които селяните можели да виждат света, можели да виждат и минало, и бъдеще - такива, каквито са, а не такива, каквито им се искало да бъдат. Стъклата за прозорци обаче имали и едно неприятно свойство - частично отразявали и това, което седяло зад втренчените извън селото селяни, така селяните започвали да виждат и да разбират къде всъщност се намират. Не харесвали амбулантния търговец, започнали да роптаят и срещу стоката му. Били претенциозни и искали такива стъкла, които не отразяват това отзад. Търговецът се опитал да откликне на желанията им, станал занаятчия, много изкусен занаятчия, но, колкото и да се опитвал, не успял да създаде такова стъкло, което да не отразява. В крайна сметка, селяните се научили да не забелязват отраженията в стъклата, едни примижавали, други въртели стъклата така, че да отразяват нещо встрани, трети просто виждали отражението, но отказвали да споменават каквото и да е за това на другите свои съселяни.
Един ден в селото дошла девойка, много красива девойка. Тя носела огледало. Девойката се оглеждала в огледалото си и можела да коригира това, което не харесва в себе си, затова и била толкова красива. Селяните не били виждали такава наглост от някого, те не харесвали огледалата, защото освен това зад тях, огледалата показвали и собствените им лица, а собствените им лица, от дългото взиране в далечината, от що ли, но били добили грозни, а понякога дори страшни изражения. Амбулатният търговец бил забравил какво е да имаш огледало, много време той опитвал да направи неотразяващо стъкло и вече бил забравил, че на някой може да му трябва и огледало. Спомнил си идеята за огледалото, амбулантният търговец изпаднал във временен екстаз и започнал да произвежда само огледала. Селяните с ужас наблюдавали как той ги обикалял, един по един, и се опитвал да им докаже предимството на това да имаш огледало. Селяните в началото се опитали да повлияят на амбулатния търговец: "Нима някаква си девойка може да те докара до там, че да започнеш да правиш такива мерзости, каквито са огледалата? Погледни се през някои от твоите стъкла, виж се на какво приличаш през тях! Чавка ти изпи мозъка!". Това не помогнало, амбулантният търговец продължавал да се оглежда в огледалото на девойката и все повече харесвал това, което вижда в него. Припомнил си, че да виждаш себе си може и да е болезнено, но носи и някакво удовлетворение, а и можеш да коригираш това, което не харесваш и с всеки следващ поглед да разбираш как бавно се изменяш, към нещо по-красиво и добро.
Един ден девойката си заминала, но оставила своето огледало на амбулантния търговец. Той никога повече не се върнал към прозрачните стъкла, селяните го гледали през старите си прозорци. Прозорците им бавно се надирали и прашасвали и селяните започнали да казват, че амбулантният търговец започнал да избледява и изчезва. Последният обаче престанал да им обръща внимание, защото внимателно пазел онова малко огледалце, подарено му от девойката и, когато все пак започвал да се съмнява в своето съществуване, поглеждал се в него и разбирал, че все още съществува и че все още е истински.
© Никодим Сертов All rights reserved.
Самия той се смятал за циник, в античния смисъл на думата и едва ли би правил криви огледала, освен един път, много отдавна, той направил такова огледало в което можело да се види само красивото. Много жени искали да се оглеждат в него, но той го направил заради една... Историята завършила трагично защото оглеждащата се се опитала да заживее едновременно в два свята - реалния и този на огледалото, уви, огледалата имат свойството и да не допускат в света си никой, границата им е непредолима, а всички опити за пресичането и водят до счупването им...
