Приказка за парка

            Имало едно време една красива вечнозелена гора, която се използувала от хората, живеещи в градчето наблизо като парк. Там те отивали да отдъхнат, да се поразходят и да се полюбуват на природата. Но край гората живеел един зъл магьосник. Завидял им за това тяхно благо и решил да им напакости. Така той започнал да полива ивиците от гората, намиращи се от страни на алеите с отровна вода и тази част от гората започнала да съхне.

            От разсеяност или по друга причина, хората не забелязвали какво се случва. Между тях имало и едно момче. Един ден както се разхождало, се спънало в един изсъхнал клон, паднал на алеята и си наранило коляното. Тогава то забелязало клона и това го накарало да се огледа внимателно. Момчето решило да обърне внимание на хората за процеса, който протичал - дърветата покрай алеите започнали да съхнат. Каква ли мъдрост е необходима на Майката Природа, за да избере точно това момче. Да избере него да нарани коляното си до кръв и да види изсъхналия клон, за който вече няма надежда за живот. Да разчита не само на неговата наблюдателност, но и на неговата загриженост. Защо ли? Може би защото децата виждат и обръщат внимание на неща, на които възрастните вече не могат или им е много трудно.

Момчето имало един приятел, издигнат човек в обществото и решило да поговори с него. Завело го в парка, показало му изсъхналите ивици от дървета, но той не могъл да забележи нищо нередно. Тогава момчето му предложило да направи един фокус. Отишло в края на алеята, щракнало с кибрита и запалило едно изсъхнало клонче. Това стреснало приятеля му. Невъзможно е във вечнозелената гора да има огън. А щом има, значи наистина има изсъхнали дървета. Повикали тогава още хора, показали им какво става и решили да направят нещо, за да спасят гората.

За да може на всяка Коледа за децата да има по една красива  коледна елха.