3 min reading
Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. После реши, че не е време за ставане. Но нали стомахът на кучетата не мисли или по-скоро мисли с първата дневна светлина, реши че е време стопаните да се поразмърдат. Надигна се. Завъртя космата муцуна към скритите под завивките. Спят. Две-три плахи стъпки. Ново завъртане. И страшен трясък. Две изплашени физиономии. И третата - неговата. Бурен смях и обидено кучешко скимтене. Олелия, топуркане, кучешки и човешки стъпки. И една ограбена коледна елха, която при падането си е омотала Господин Робърт от муцуна до опашка в гирлянди и лампички. И в курабийки, но против курабийките той няма нищо против. И докато стопаните се опитват оттук-оттам да позакрепят елхата една направо залепва за големия му ез ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up