Кратки приказки  за живота  в  кокошарника

                     ИЛИ  за КОКОШАРНИКА  на  ЖИВОТА.

                    За някои пернати  събратя  и  посестрими  около НАС.

                               МИЛЕНХОЛИЯ  се  изкачва  НАГОРЕ

  В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш  в обществения  живот  на КОКОШАРНИКА. Но... трябва да се внимава да не  паднеш от  високо  или да не те бутнат…

Всеки сам решава ще атакува ли стълбички  и по какъв начин ще драпа по тях.

  Ще ви разкажем  как нашата амбициозна кокошка МИЛЕНХОЛИЯ се отправи  нагоре по  стълбичката.

  Милехнолия е кокошка на средна възраст, с оранжево оперение и големи меланхолични очи. Още като млада ярка тя  беше наясно  какво иска от живота. Искаше да гледа  кокошарника от ВИСОКО. Затова  тя послушно  се  вслушваше в  напътствията  на амбициозната  си майка, кудкудякайки  загрижено около  нея.

 Следвайки майчината си стратегия, Миленхолия се отправи смело към стълбичката на   кокошарника.

 Още на първото стъпало тя се сблъска  с  КОНКУРЕНЦИЯТА. Колкото и надъхана за победи да беше  нашата Миленхолия, се оказа, че има  по-добри  кокошки от нея. Кокошки с талант и блестящи идеи,  които я превъзхождаха  и  заплашваха да  изпреварят  бедната Миленхолия   в  ИЗКАЧВАНЕТО.

Но тя не се огъна пред  тази първа пречка и  реши - липсата на способности не ще спре бленувания ù устрем нагоре.

В такива случаи има и други средства. Трябва да привлечеш вниманието на главния петел и обкръжението му. Да им се харесаш, да ги впечатлиш. И Миленхолия  започна да шуми около себе си,  да привлича внимание с чужди идеи, с префърцунени  изказвания, демонстрирайки  интелект  и ангажираност.

И успя…  Вече е ПО-НА-ВИСОКО. Обаче се СТРАХУВАШЕ. Не от високото, а от това да не ù падне МАСКАТА, която се наложи да сложи.

Трябваше  да овладее този страх. Да  се подсигури с вярно обкръжение, което  да я ПАЗИ. И Миленхолия  се заоглежда за сродни души в кокошарника. А с такива души  всеки един кокошарник е пълен.

Лишена от ЧАР, а и с проблеми в общуването, умело прикрити, Миленхолия  трябваше да ги омае,  показвайки им своята лоялност,  да ги убеди,  че е готова на всичко за приятелите си.

И пак УСПЯ! С кокошки като нея,  поставили си за цел изкачването на всяка цена и други по-наивни,  виждайки  само прекрасната ù маска,  Миленхолия  създаде  своя ПРИЯТЕЛСКИ КРЪГ.

С негова помощ покори още няколко стъпала.

 Тогава Миленхолия  забрави, че е с маска, повярва, че е ИСТИНСКА, че заслужава всички  постигнати успехи и висоти. Така е, упорито се бори, борбата ù не беше съвсем почтена, но  така е, когато си тръгнал да покоряваш ВЪРХОВЕ.

Доволна от себе си  и  без угризения,  Миленхолия   забрави за маската и се впусна в нови   предизвикателства.

 Започна да РАЗСЪЖДАВА  философски  за  живота в социалните форуми. За  истините около нас, за  маските, зад които се крием. Не ù се отдаваха добре и тези анализи, но повярвала, че е интелигентна ПЕРНАТА  ОСОБА,  Миленхолия  отново успя да заблуди другите.Намериха се кокошки, които закудкудякаха  възторжено.

ТАКА Е В КОКОШАРНИКА. КУД-КУ-ДЯК!

Това е приказката за  покоряващата  кокоши стълбички Миленхолия. Тя знае КАК. Даваме ви Я за пример, ако и  вие  си падате  по КАТЕРЕНЕТО.

И все пак от време на време Миленхолия гледа ИЗПЛАШЕНО с меланхоличните си очи, ЗАЩОТО знае, че има и кокошки, които виждат зад маските. И те я  ПЛАШАТ!

                                               КУД-КУ-ДЯК!