5 min reading
Първа картина.
„ И най-дългият път започва от първата крачка!“
Беше неделя. Слънчево, лятно утро в квартала. Контейнери за разделно събиране на смет между блоковете. Зад тях - следните характерни за географските ни ширини, персонажи: главният герой на нашето повествование – стар, деформиран от седене на него фотьойл, тапициран в ярко лилава някога, но вече доста поизбеляла и поизтъркана на места дамаска; на яркооранжеви някога, едри цветя, вече също доста поизбелели и поизтъркани. На седалката му се беше сгушила улична котка. Други нейни посестрими обикаляха наоколо, душеха, прозяваха се и се протягаха.
От едната му страна – пробита тава за варене на сладко и лютеница. От другата – пластмасов яркосин бидон за кисело зеле и трушия, също пробит и изхвърлен направо с развалената саламура, която бавно се оттичаше от пукнатините му... За щастие наклонът на тротоара бе такъв, че въпросната субстанция изтичше в посока, обратна на местоположението на фотьойла. Което силно го радваше! На долнит ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up