Бутилираше сънища и морска вода, продаваше концентрирани мечти, чужди мисли и спомени със солен привкус, търсеше своята русалка в океан от протрити страници, зад борда на поредната книга, давеше се в предположения и потъваше в съмнения. Ноам беше писател - от вечно неразбраните, и като такъв често търсеше мястото си на брега на морето, затънал до глезените в пясък, събирайки миди, а с тях и вдъхновение. Фантазията му плуваше сред плисъка на вълните с рибя опашка, дърпаше го към дъното и хвърляше солени пръски в лицето ми при всеки опит да си го върна. Обектът на ревността ми дори не съществуваше, но пареше като отровна медуза, ненаситно поглъщаше цялото внимание и любов на които замечтаният глупак беше способен, държеше го в люспестите си ръце и ядеше сърцето му, обещаваше му страна на приказките в морските дълбини.
Онази нощ луната изпълваше прозореца до пръсване, а тъмни облаци се кълбяха в ъглите му и надничаха през напуканото стъкло. Воят на вятърът не предвещаваше нищо хубаво, как ...