Природозащитничка
Природозащитничка
Преди време се запознах с една съкварталка на площадката зад блока. Аз си разхождах внучето, тя пък кучето. Стана ми много симпатична и аз не знам защо. Дали защото говореше хубаво за природата, за животните. Пък съм чувала, че хора, които обичат животни са добри. Жената е вегетарианка. Яде само екологично чисти плодове и зеленчуци, без всякакви там нитрати. Пере с екологично чисти прахове и т.н. и т.н. Много ме впечатли. Аз нямам време сутрин да се среша от работа, камо ли да ти подбирам еко-чисти прахове. Какъвто намеря такъв купувам, пък и гледам да е по-евтин. Живеех си аз в заблуда, че тая госпожа е кой знае какво до момента, в който я поканих у дома на кафе. Седиме си двечките и си говорим и тая ми ти госпожа като се ококорва и като писва, леле мале. Втренчила е поглед някъде зад мен и не мърда. Обръщам се, гледам хлебарка.
- - Ма не си ли виждала хлебарки та така пищиш? Аз си помислих, че видя носорог.
- - Виждала съм, но ме е гнус. Убий я, моля ти се.
- - Ма как ще я убия?! Най-малко от теб очаквах това. Аз затова те поканих, мислех, че обичаш животните. Нали и тая гадинка душа носи. - Па й изнесох лекция за децата и животните, как трябва да ги пазим, защото са на изчезване. Я едно време нашите баби и дядовци са имали по пет-шест деца. Ние по две-три, а нашите я имат по едно, я не. А по селата? Едно време оборите бяха пълни с добитък, но откак почнаха да плащат за литър мляко жълти стотинки, кой е луд да гледа крави. Сега показвам на картинка на внучето кравички и теленца и муча не по-лошо от тях. Къде сега ще ги види на живо, милото? Лесно ли ми е? Хлебарките и те намаляха. По-рано като отворех шкафа над мивката падаха по десет-двайсет. Сега я видя две-три, я не. Питам я:
- - У вас нямате ли хлебарки?
- - Вече не. Унищожих ги с „Райт", много е ефикасен.
- - О, на „ Джонсън и Джонсън"? Мислех, че ти няма да посегнеш към тази отрова.
Направо й го казах в очите, какво ще ми се прави на природозащитничка само на думи. Вече не се виждам с тази лицемерка. Дружа с една от другия блок. На деветнадесетия етаж си отглежда мравки. Колко са трудолюбиви само. А ние като ни се развали асансьора и изплезваме езици. А те си щъкат нагоре, надолу и бързат, бързат...
Четох в един вестник, че в Америка имало конкурси за най-голяма хлебарка. Сега си ги отглеждам. Някои са ми станали много едрички. Като настъпя някоя без да искам направо изпукват. Веднъж така се подхлъзнах на една от тях, че направих троен аксел, двоен тулуп и завърших със страхотен пирует. Тревожа се за другите. Имам и по-дребни. Или са злояди или са някакъв нов модел, ама нали няма специализирана литература като „Моето куче", си блъскам сама главата.
Едни мои познати си имат папагалче и то си яде заедно с тях на масата. Каца на всяка чинийка, толкова е весело. Ето една хлебарка сега тича по масата право към хляба. Иде ми да я смачкам от радост. Мале, тая каква е едра ще ми отмъкне целия хляб, а съм пред заплата.
- Не! - извиках точно, когато беше на една педя от хляба. Я, закова на място. И как ме гледа с тези умни очички, а-ха и ще ми проговори. Дожаля ми. Отрязах й една филийка. Леле, отмъкна я на секундата. Какво да ги правиш?! В тея панелени жилища толкова съм свикнала с тях!
© Светлана Лажова All rights reserved.
