Вятърът шибаше безмилостно лицето й. Снегът хрупаше като пясък под новите й цървули от телешка кожа. Беше облякла невестената си носия, за да... умре. Спомни си жените – годежарки, които се отбиха у тях. Родителите й ги отпратиха с цветя – знак, че са съгласни дъщеря им да бъде омъжена за най-видния големец.
- Ах, мамооо..Защо не им каза, че съм още малка, че имам да тъка или да правя руба. Ами той може да ми е баща?!
- Дъще, най-заможният мъж в селото те иска за невеста. Нищо, че е вдовец. Ще живееш като царица.
Дълго плака, но всичко беше решено. Баща й мълчеше непреклонен. След няколко дни пристигнаха и тежките годежари с грейнали очи, пияни усмивки и бъклици червено вино. Денят на сватбата беше уговорен.
Сега пендарите й подрънкваха със студеният звън на златото. Звукът й напомняше на хлопатар закичен на жертвено агне. Реката мълчаливо и безразлично прие нейното присъствие. Беше студена и замръзнала като всичко живо наоколо. Краката й се плъзнаха по ледената повърхност, а около нея ...