Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва любов и затова влияе на хорските чувства. Нощем в мрака тя излизаше на лов за емоциите на хората, нейните жертви. Аз я наблюдавах при всяко пълнолуние, тогава тя е най-красивото момиче на земята, такава е нейната орис. Гарваново черна и коса се стелеше чак до гърба, за изящната и фигура можеше да завижда всеки, но най-красивото и тайнствено нещо у нея бяха очите, тези дълбоки зелени езера имаха такава призрачна красота, че всеки, който ги погледнеше, биваше запленен от тяхната изящност и вълшебство. Веднъж аз я видях отблизо и нейният, смразяващ кръвта поглед, ме набеляза като жертва. Тя дойде при мен и ме погледна с красивите си очи и моята кръв сякаш замръзна. За момент сякаш целият свят беш ...