Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто години и отгоре на всичкото – най-дългият. Тракането от обувки и шумовете от някоя преминала кола разцепваха дълбоката тишина на тъмната нощ. Кучешки лай се разнасяше надалеч, подет от появилия се горещ вятър. Фонтаните шумоляха самотно и глухо отекваха в диплите на сатенената рокля на нощта. Светлините на отдавна затворилите магазини и на уличните лампи осветяваха пътя на разхождащите се. Продавач-ентусиаст раздаваше охотно сладоледи на минувачите за жълти стотинки и им доставяше удоволствие в тихата нощ с вкусния десерт.
Луната огряваше една немалка част от улицата, по която точно в този момент вървеше набит дребен мъж, чиято походка напомняше краченето на горила. Беше плешив (или по-точно ...