Sep 11, 2024, 6:48 AM

Пропуснатата целувка или спомен от предишен живот

401 0 0
1 min reading

В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаеми ниши.

Тя беше приготвила печени картофки на огъня и се чувстваше приказно. Знаеше, че тази вечер ще бъдат само двамата, защото другите бяха отишли да танцуват около огнищата по широките плажове на Шабла. Загледа се в хоризонта. Кормораните прелитаха и кацаха по многобройните скални острови. Вълните бяха спокойни, слънцето преди миг беше залязло и морето ѝ приличаше на танцуваща копринена рокля с дълбоки тъмнозелени сенки. Запя си една любима песен, но постепенно притихна. Хладният вятър се засили и я накара да се прибере. Не ѝ се вечеряше сама, затова се сгуши в жълтия чувал и се опита да не мисли за нищо.

Върна се, когато тя почти се беше унесла. Легна тихо върху сламата и заспа.

Една бяла птица прелетя в мрака.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...