• Непростителността е навик да оправдаваме себе си и да прехвърляме вината върху друг. Не му се иска на човек да признава грешките си. Така е още от грехопадението  – Адам обвини жената, тя обвини змията, зад която всъщност стоеше Сатана – истинският подстрекател.
• Разрушаването на навика предизвиква чувство на дискомфорт, който възпира решението за прощаване.
• Как да постъпваме, когато трябва да прощаваме? Осъзнаването на необходимостта от прощение и от подчинение на Божието Слово трябва да ни доведе до решение за безрезервно и пълно прощаване, така както Бог прощава. „Бъдете един към други благи, милосърдни ; прощавайте си един на друг, както и Бог е простил на вас” (Ефесяни 4:32), прощавайте си всички прегрешения не само с думи, но цялостно и от сърце. Библейският Йосиф, например, имаше сериозно основание да е обиден на братята си, но неговото сърце, въпреки преживените страдания и изпитания за дълъг период от време, отдавна искрено им беше простило.

           Какво трябва да направим?  В зависимост от обстоятелствата начините са различни. Най- добре е да се срещнем лично или ако другият е далече – чрез съвременните комуникационни средства. Преди да пристъпим към решителния акт, в молитва да изискаме сила за прощение и подходящи обстоятелства. Да се опитаме да си представим възможно най-реално ситуацията и да си подготвим думите. Вярно, че никога няма да е точно така, както предполагаме, но все пак – да бъдем подготвени.

Как да разберем дали сме простили наистина и напълно?

• ако се почувстваме по-добре,
•  ако предишните мисли и чувства не се връщат или са приглушени,
•  ако имаме усещането, че проблемът вече не ни тормози и даже изпитваме милост, съжаление или любов към човека, на когото сме простили.

          На кого да прощаваме?  Тъй като всеки човек греши, това значи, че трябва да прощаваме на всеки. Затова Христос казва от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят ” (Лука 23:34).  Примери за най-трудни обстоятелства за прощение са, когато Христос  прости от кръста, а и дякон Стефан – на своите убийци.

Кога да прощаваме? Най-добре е да прощаваме веднага, на момента, тъй като колкото повече отлагаме, толкова повече негативните мисли и преживявания се вкореняват и разширяват, което ще затрудни по-нататък акта на прощението. Не трябва да чакаме да ни искат прошка, както и не трябва да отказваме да приемем прощение, ако е отправено към нас.

         До колко пъти да прощаваме?  На въпроса на Петър : „Господи, до колко пъти , като съгреши брат ми  да му прощавам? До  седем пъти ли?” ”  Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22) . От тук разбираме, че прощението не е еднократен акт, не е един път завинаги, а колкото пъти се наложи.

         Как действа Бог относно прошката? Ние може да простим постъпката, да пренебрегнем нараняването, обидата, да не държим сметка на ощетяването и т. н., но не можем да опростим греха на този човек, защото единствен Бог може да прощава греховете: „Признах греха си пред Тебе и беззаконието си не скрих, казах: Ще изповядвам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми” (Псалми 32:5). В това ни уверява и апостол Йоан: „Ако изповядваме греховете си, Той (Бог) е верен и праведен да ни прости и да ни очисти от всяка неправда”( 1Йоан 1:9). Христос, като видя вярата, с която приятелите бяха донесли парализирания им приятел,  рече: „Човече, прощават ти се греховете” (Лука 5:20).

         Нека не чакаме Бог да създава екстрени ситуации, за да ни подсеща да прощаваме, а да прощаваме доброволно, за да спим спокойно и да не се чувстваме виновни. Да пристъпваме към прощението като наш дълг към Бога и към другите и плахите първоначални опити, да станат естествен  навик, а простителността –  характерова черта на личността ни. И да не забравяме, че всеки лично ще отговаря пред Него.