Просто тривиална история

Просто тривиална история

(продължение по желание на romanov)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256183

   Нещата в живота на Калина от ден на ден ставаха все по-объркани. Срещите ù с Димитър все по-тягостни. Имаше дни, в които беше страшно подтисната и без никакво настроение. Все по-често търсеше отдушник сред приятелки, но след срещите с тях отново изпадаше в предишните си състояния. Но дали си струваше до безкрай да се чувства по този начин? Та тя беше още млада. Имаше право да бъде щастлива, а не да бъде придатък към някого? Знаеше какво ще се случи, ако продължеше отношенията си с Димитър. Беше се нагледала на неуспешните съжителства и бракове на нейни приятелки, които споделяха от време на време своите преживявания. Тя не можеше да позволи да ù отнемат собствените мечти, желания и амбиции, и да живее обсебена от чужди такива, както се искаше от нея. В началото се заблуждаваше, че може да го направи, но колкото повече време минаваше, толкова повече разбираше, че това е невъзможно. Може би всичко вече си беше отишло от тази връзка, или  просто никога не го бе имало, и тя бе живяла в една илюзия, която се бе разпаднала при сблъсъка с първите трудности.

    Два-три дена по-късно Калина се видя с Димитър. Отиде на срещата нахъсана и решена да сложи край на една саморазпадаща се  връзка. Най-после... Трябваше да го направи отдавна. Твърде отдавна. Беше се измъчила, както бе измъчила и човека до нея, и с тази своя нерешителност допълнително наслагваше усложнения.  

    Заведението, където се срещнаха, беше започнало да се пълни с хора за вечеря. Приятелят ù бе седнал на една маса в дъното и разглеждаше менюто. Не подозираше за решението на момичето. За него това беше една поредна вечер. Посрещайки Калина, му направи впечатление, че тя е някак различна от друг път. Разговорът започна стандартно, като не предвещаваше нищо. В един момент обаче младата жена вдигна очи към мъжа.

-         Митко, нещата между нас отдавна вече не вървят. Не си ли усетил? Нищо не е същото. Нищо не е както преди.

Димитър вдигна вежди и я погледна неразбиращо.

-         Какво? Какви ги приказваш? Какво значи всичко това? Има някой друг, нали! Знаех си! Винаги съм знаел!– светнаха искри на ярост в мъжките очи.

-         Да, има, но дори и да няма, отдавна го бях решила. Не може да продължава вечно така! Трябва да сложим точка на всичко.

-         Ти си решила?! И какво изобщо става тука? Извика ме, за да се насладиш на това, което ще последва? След толкова време?! Не си ли мислиш какво разваляш?

- А нима то вече отдавна не е разрушено!? За мен е така.

   За последвалата разправия Калина не искаше да си спомня. Излязоха извън заведението, за да не предизвикват учудените погледи на посетителите. Вечерта мина болезнено и за двамата, съпътствана от дълги обяснения, но тя беше  краят на една връзка, донесла доста разочарования. Един от двамата нямаше да се примири с това, но с течение на времето щеше да бъде само един неприятен спомен.

   На следващия ден младата жена се събуди с главоболие от вчерашните емоции, но се чувстваше някак различно. Отвори балконската врата и лъчите на слънцето нахлуха в стаята.  Тя вдъхна утринния въздух. Имаше нещо толкова сладко и свежо в настъпващия ден.

Свободна. Това беше първата ù мисъл в главата.

   Не беше лесно да го направи, но успя да намери сили в себе си. Сега тя сама щеше да решава много неща. Знаеше, че няма да е лесно. Че няма да може бързо да изтрие старите спомени от съзнанието си, но вече щеше да е съвсем друго. Щеше да бъде себе си. И... имаше подкрепата на един човек. На един човек, на когото много държеше - Пламен. Усещаше го с всичките си сетива.

  Време беше да започне нов живот. Нейният.