Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редом със студените каменни фигури и при всяко пени, което получаваше в шапката, просната пред него, се покланяше елегантно и променяше стойката си. Единственото, което разчупи обикновеността на този, и без друго относително скучен, ден, беше едно ненадейно запознанство.
Имаше едно момиче, което наблюдаваше немия мим всеки ден с небрежно реещ се поглед, който често се губеше някъде измежду страниците на стара книга и гледката към разцъфналото дърво в близост до статуите. Дървото беше необикновено красиво, което разстройваше девойката, която така и не научи името му. Днес беше изключителен ден, защото отегчителната ù книга беше ù доставила неистова досада и ù хрумна наивната идея да се запознае с ...