Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана на супермаркета се насочва към една отвратително изглеждаща жена, влачеща торби с шишета и картони,канеща се да влезне. Дали ще я удари ? Изглеждаше доволно празноглав, като нищо. Но не, нямаше физически контакт. От устата му обаче се изстреля бърза и стегната реплика, като дясно кроше:
- Махай се.
- Е не мога ли да вляза вътре, студено е, вали – вдигна гарда просякинята.
- Махай се ! – ново дясно кроше.
- Ще си купя нещо, събрала съм стотинки – продължаваше да държи гарда тя.
- Не ме интересува. Ти вътре няма да влезеш – ляво кроше.
- Е, защо бе, човек ? Как ме пуснаха миналия път ? – свали гарда тя и нанесе своя удар.Слаб, но го нанесе.
- Миналият път си е било за миналия път. Сега е друго ...