Противозачатъчна история с мирис на орхидеи

  Една колежка по пейка в градската градината ми каза, как си накарала орхидеите да цъфтят, та да се късат от цъфтене. Няма да повярвате! С противозачатъчни. Стривали се на прах и се разтваряли във вода, след това поливаш и ставало малко чудо, в което почти виждаш на забавен каданс, как красотичките растат и растат, и растат…Викам си, какво пък, ще взема да го пробвам този метод и хоп, атакувах близката аптека. Момичето в нея ме познава, както и цялото ми домочадие и като влязох ми отпра една, ей такава голяма усмивка. Не всички млади са келеши. Та, приближавам аз и казвам тихо:

– Нинче, дай ми 10 опаковки противозачатъчни, ама от най-евтините.

  Тихо, тихо, ама мъжът след мене подскочи, като ужилен от стършел, а на Нинчето, горкото, му замръзна усмивката и изцъкли очи, като на жаба първескиня. Ей, сякаш за първи път чуват жена на 72 години да си купува противозачатъчни. Пък и аз съм си запазена, никой не може да ми даде повече от 71.

– Ама, лельо Верче, ти нали от 100 години си в климакс, бе, жена? Защо ти са тези противозачатъчни? Чичо Коста знае ли, какви ги вършиш? Охооооо, значи вие с чичо Коста все още, а…

 Всички млади са келеши. Умря и последната ми надежда.

– Ох, спокойно, бе, малката, не са за мене, а за цветето.

– Кое, Цвете, бе, лельо Верче? Внука ти, да не е довел снаха?

– Не, бе, миличка. За орхидеята ми. Една приятелка ми каза, че лудвали да цъфтят от противозачатъчни и реших да пробвам с моето цвете. Ако стане, ще си купя още 5-6 саксии.

– Аааа, това ли било? Реших, че нещо си мръднала, да знаеш. Те, тия жеги нищо добро не вещаят.

– Е, то, че съм си мръднала е ясно, ама давай ги тука тези проклети таблетки и да се пръждосвам, докато не е дошъл още някой и на него да му обяснявам, защо ми са противозачатъчни.

  Взех ги аз, прибрах се в къщи и започнах процедурата по разкрасяване на единствената орхидея (и единствено цвете), която имам. Направих всичко, както ми бяха обяснили. Полях я, попях ѝ, пожелах ѝ лека нощ и си легнах до Коста, като птичка-гургуличка, щастлива, че и днес е нахранила пиленцата си.. На другата сутрин, какво да видя – горкото цветенце оклюмало главичка, сякаш аха, аха ще ревне. Ей, сега викам си, я утепах аверката. Единственото ми цвете и аз го убих. То, обаче, сякаш ме усети и изправи снага, като напета мома и разцъфтя с най-хубавия си цикламен цвят. Брех, напразно щях да усмъртя жената. Добре ,че се забавих малко да помисля, иначе щях да я лежа за хубава. Така ми стана леко на душичката, като си гледах цветенцето, как се смее, лъчезарно едно такова, сияеше някак и ми идеше да литна да разкажа на всички за противозачатъчните, ама реших първо на Нинчето от аптеката да се похваля. Влизам в аптеката, а там друго момиче. Питам я, къде е Нинчето, а тя ми вика – болна е!

– Че от какво е болна, снощи нищо ѝ нямаше?!

– Ами, как да Ви кажа, снощи Димчо, мъжът ѝ намерил в чантата и противозачатъчни, а той, освен, че е доста ревнив, от кога и пили на главата, че вече било време за детенце... Питал я, за какво са и таблетките, а тя казала за цветето ми и той, като не разбрал за кое цвете става дума, като се развикал и станало скандал. Сега не я пуска на работа, защото си мисли, че шефа ни , Аспарух Аспиринков и тя си имат нещо.

  Ей, гледай ти, каква беля стана с моите противозачатъчни. Този Димчо, значи, дебил си беше като дете и сега не е много цвете за мирисане. Не знам, как това хубаво Нинче се е съгласило да му стане жена, а той вместо да си я гледа като писано яйце, седнал скандали да вдига, за едни противозачатъчни. Ще отида сега у тях и такъв ще му забия в муцуната, че цял ден ще плюе кръв и зъби. Ще защитя аз горкото момиче от този неграмотник, дето хал-хабер си няма, как се отглеждат орхидеи. Ама-ха!!!