11 min reading
Част 22
Кольо хвана през кръста Чарлолета и я хвърли нагоре после тръгна да се катери по свличащите се към него трупове. Бързо качи купчината и труса спря, когато очите спряха да светят. Какво се бе случило? Явно така се отърваваха от труповете. Но къде падаха?
- Какво беше това? – попита Чарлолета. – Ти ли го направи?
- Мисля, че да. – отговори Кольо. – Изглежда, че аз го направих.
Кольо беше върнал очите в боксерките си. Сега ги извади и се загледа в тях и каза:
- Трябва да внимаваме как ги ползваме, за малко да се затрием!
- Ти трябва да внимаваш, те са твоя отговорност! – тросна се момичето.
- Защо си такава? – поде сериозен разговор Кольо. – Защо все някой трябва да ти е длъжен? Аз не съм ти длъжен с нищо!
- А, не вие мъжете сте длъжни да ни спасявате, да ни издържате, на ни правите щастливи. – Чарлолета размаха показалец.
- И защо аз да съм ти длъжен на теб? – Кольо прибра очите на Съществата обратно в боксерките.
- Защото си мъж!
- Аз съм мъж, но съм длъжен да се прибера при моя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up