Всичко започва както винаги с мечтата, която се превръща в сън, а сънят в птица, чувстваща съзнанието ти за клетка, клетка, възпираща порива на крилете, които с всеки свой мах заякват повече и повече, дорде не разбият своя затвор, за да понесат личността ти в магични светове. Но за целта тази чудна птица трябва да се излюпи най-напред.
Беше лято и слънцето бе грабнало огнения си камшик още от заранта, но това не спираше моята жажда за приключения. Командирован на село за лятната ваканция в крайната махала, където нямаше ни едно дете, аз често правех пакости.
Обикновено се въоръжавах с различни оръжия (всичките изработени от мен – уникати по форма и предназначение, което самият аз не знаех) и се отправях сам към гората, за да водя епични битки срещу лами, змейове, караконджули, еничари и различни създания на моята фантазия. Битката протичаше по следния начин – заставах насред гората и изваждах от ножницата блестящия си меч, който при замах умееше да ранява вятъра (т.е. обикновена недяла ...