Пурпурът
Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и тържествена.
Пурпурът не обича многословието и за това си служи с малко думи. Достатъчно е да размаха крилата – това значи много нещо. Свали ли ги – това значи повече от много нещо. Трябва да наблюдаваш крилете на пурпура, за да го разбереш. Той не лети с тях. Само ги употребява.
Тази птица използва еднозначието на околните. Едноцветни са те и всяка тяхна боя е вплетена в палитрата на неговата палитра. Пурпурът може да бъде и черен, и зелен, и червен и всякакъв друг – само бял не може да бъде. Това е кофти цвят, ангелски и не изобразява нищо друго освен добро. Скучна работа.
Пурпурът е як и затова не се бие. Понякога налита на себе си, за да подчертае вътрешната си борба. Обича да набива чивии, но от любов го прави. Няма курник без пурпур. Той знае това и другите в курника го знаят. Налице е обществен договор и всеки се съобразява с обективната необходимост. Никой не налита да бие пурпура, защото друг на негово място ще дойде: ела зло, че без тебе по-зло. А и пурпурът не гори от желание да натупа обитателите на кокошарника, защото няма да има сред какво да изпъква.
Казват, че веднъж пурпурът се уплашил. Зима било, курникът хептен се разпадал, а той вече нямал достатъчно сила да разпери многоцветието си и с него да заслепи очите и да отклони вниманието от мизерията на съжителите в неговия прайд. Ококорил се да види други себеподобни в прайда – нямало. Лошо.
– Къде сте, мои наследници?
Не чул отговор.
– Къде си, слънце?
Пак мълчание. Слънцето, жълто и червено, огнено, било в крилата му, а той все забравял това. Той бил слънце. И всички очаквали да се държи така – да раздава топлина и порции щастие според преценката си. В този тъжен, мъглив и студен зимен ден пурпурът разбрал, че собствената му преценка вече не е убедителна. Не знаел как да постъпи. Сам не вярвал, че има смисъл да ръководи вече прайда, щом не вижда в него последователи и наследници. На кого ще предаде красотата и опита си? Своите знания, ум, задълбоченост и мъдрост? Осъзнал пурпурът, че след него светът ще свърши и никога повече няма да съществува това съвършенство, каквото той беше създал.
– И какво ще стане с вселената? Аз нямам минало, настоящето ми свършва, а бъдеще не създадох! – изкрещял отчаяно, любопитно и констативно.
Тихо станало наоколо, а от небето – сиво и плашливо, облаците задробили малки трохички сняг.
– И слънцето няма да изгрее без мен! – пак извикал. Примижал и видял как снежинките се впиват в очите му и оцветяват всичко наоколо в бяло.
Омразно бяло. Цветът, който не можеше да понася. Боята, отнемаща пъстротата и сложното величие на пурпурната му власт. Цялото многоцветие на живота сега му се стори отнето, откраднато, затрупано от белотата на времето.
Пурпурът не умрял тогава. Той е як и вечен. За него казват, че може да си сменя и пола, и цвета. Така оцелява. Пък и, честно казано, без него не може. Нито слънце ще изгрее, нито минало ще има, нито бъдеще. Е, и настояще няма да има също. Но защо ни е? Нали си имаме пурпур.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, И.К.
-
Написаното в сюжет и стил от теб Владимир, се приближава много до гениалност.Силна етимология си вплел в описанието на героя. БАГЪРЪ = ПУРПУР -произлиза от черупкови мекотели и е символ на царския цвят.
Да си облечен в царски дрехи, не те прави винаги цар. Да имаш криле, не означава ,че знаеш как да летиш с тях и дали съответните висини ще ти понесат. И да, палитрата на пурпура е наистина от смесване на цветове.
Иржи , както винаги е мъдра в думите си и подкрепям нейното предположение за пурпурният ти герой. Хубава палитра с много смисъл и замисъл. -
Благодаря, Ирина.
-
Мъча се да отъждествя тая метафора "пурпурът" с някаква по-често срещана дума...Може би "навляк"...Има ги такива навсякъде,самовлюбени в себе си,досадни,но в собствените си очи-съвършен,слънцето на Вселената!Но,ти по-добре си го казал,Владимир!
-
Благодаря, Стойчо.
-
Нещо ми напомня за цветове на дъгата...😅
-
Благодаря, Мариана, Силве.
-
Митично същество. Прилича ми на дегизировка на властта този пурпур, не съм сигурна. А и не съм виждала политик облечен в бял костюм. Сигурно би изглеждал нелепо.
Поздравления за написаното, Владимир.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
