Пъкъл XIII

Джордж Фосил

Полираният плот на лабораторната маса е приятен на пипане. Стативите с наредени микро епруветки и секционни пипети са строени, като армия от миниатюрни войници, готови всеки момент да влязат в бой. Хилядите светлинки създават сюрреалистичното усещане за нещо неземно и много скъпо, каквото всъщност си и беше. Малките екрани с примигващи хиляди данни допълват стройната картина. Лабораторията, последен вик на съвременната техника работи с максималната си прецизност и създава неповторима атмосфера за постигане на резултати в най-висшите сфери в областта на генната механика и всички биологични области на познанието.

В тази светая-светих на съвременното генно инженерство двама учени с предпазни маски и увеличителни прибори на лицата си се надвесват над странен уред в който кипят нови форми на живот. Извън секретния отсек на лабораторията в Университета на Уисконсин никой не предполагаше каква висша наука се развива вътре и до какви неземни висоти достигат малцината учени, които имат достъп. Двамата, мъж на средна възраст със пъргаво тяло на младеж и уверени движения и млада стройна жена в бяла престилка и високи токове на краката си са професор Джордж Фосил – един от водещите микробиолози и генен инженер и неговата асистентка, доктор на биологичните науки Алиса Фермщайн. 

Никой не знае от кога двамата се занимават с развойната сфера на генната наука. Младия учен бе пристигнал преди двадесетина години в научното градче и от тогава непрекъснато се занимаваше с любимия си предмет. Постигна грандиозен напредък и много бързо бе признат от световните светила за най-бързо развиващия се и перспективен учен. Благодарение на него Биологическия факултет получи световно признание за водещо научно звено в областта на генетиката, а парите от цял свят потекоха като пълноводна река. На третата година от пребиваването си Фосил защити професорското си място, а на седмата основа собствена лаборатория за генетични изследвания. Съвсем естествено бе да се отдели от чисто академичната дейност и да се заеме със собствени проучвания, което той стори в изцяло новата и обзаведена с последните научни и технически достижения лаборатория. Някъде към десетата си научна година си взе млада аспирантка, която да му помага, като хич нехаеше за слуховете, които се носеха около тях. Развитието на аспирантката бе също толкова главоломно, като на младия професор, който чудно защо сякаш не старееше. Алиса Фермщайн защити без усилие докторската си степен и бе посветена в най-скритите кътчета на изследванията му. Тя оправда напълно неговото доверие и дори ѝ беше позволено да извършва някои свои изследвания в хода на научната програма.

Та тези двамката учени са заети с едно от най-сложните и изискващи пълна концентрация изследвания върху група гени, когато се чу мелодично пропукване. Интеркома в лабораторията изрече плавно няколко думи и откъсна вглъбения учен от заниманията му.

- Мистър Фосил, пристигна списъка с новите пациенти. Желаете ли да се запознаете с него сега?

- Джорджия, казах ти, че в момента съм зает. Не може ли да почакаш?

- Аз мога, господине, но един от пациентите е много настойчив и желае да го приемете най-скоро.

Тук трябва да отбележим, че своите научни постижения професора не провеждаше самоцелно и без връзка с конкретните проблеми на пациентите. Това не бе възможно и финансово, защото основните постъпления идваха от щедрите дарения на лекуваните, без които съществуването на лабораторията му щеше да бъде немислимо. Затова невзрачната секретарка с мишовидно лице и свръх големи очила на клюнестия нос си позволяваше да прекъсне научните му дирения по всяко време, когато ставаше дума за пациенти. А и напористия старик даваше вид на твърде заможен човек, готов да похарчи неразумна сума пари, за да се освободи от недъзите на възрастта си.

- Идвам след малко, Джорджия. Задръж пациента – и като изключи интеркома, свали маската и оптичния прибор от лицето си, добави към младата докторка на високи токове – Ти продължи без мен, скъпа. Трябва да се грижа и за парите, освен всичко друго. Отивам да видя кое е поредното богато старче, което не желае да умира скоро.

Като изпраща въздушна целувка към колежката си, която без бялата престилка спокойно можеше да вади прехраната си като фото модел в мъжките списания се насочва към блиндираната врата с тристепенна защита. Лицевото, пръстово и ДНК разпознаване на достъпа осигуряват най-висша степен на защита и спокойствие за сигурността на секретната лаборатория.  Преминава през тромавите процедури, които на излизане са съществено съкратени и се отправя към административния отсек.

…

- Госпожо, вие страдала ли сте някога от подагра, ишиас, дискова херния, плексит и старческо оглупяване едновременно? Знаете ли какво е да се събудите сутрин и да не помните кой сте? Вероятно вашата възраст не ви позволява да изпитате тези несгоди и бъдете благодарна за това. Повярвайте, няма да искате да чакате спасителя си, докато непоносимата болка в някой крайник ви кара да желаете да го изтръгнете.

- Но господин Соломонс, вече ви казах, че професор Фосил е твърде зает, но въпреки това ще ви приеме възможно най-скоро. Просто седнете и изчакайте – оправдава забавянето на своя шеф невзрачната секретарка.

- А вие опитва ли сте да седнете с плексит, ишиас и лумбаго едновременно? Знаете ли как това, елементарно на пръв поглед упражнение може да ви се стори като най-сложния акробатичен номер, който сте изпълнявала някога – хвърля искри прегърбеното старче – благодаря, ще постоя прав. Дано професора успее да дойде преди физическата ми кончина, която уверявам ви, никак не е далече!

Йерихон Соломонс, или както ни е известен като бившето божество успешно се е превъплътил в ролята на загиващ мултимилиардер и демонстрира завидни финансови възможности, с част от които е готов да се раздели, ако някой успее да го спаси от всичките физически недъзи, които бе успял да си навлече благодарение на неразумния си начин на живот. Но как успя да се добере до изтъкнатия професор? От къде бе научил за него и за блестящата му дейност? Нима бе пуснал отново в ход необичайните си, божествени сили или нещо друго или някой друг му бе подшушнал за Джордж Фосил? За невнимателния читател това е поредната неразрешима загадка и той лесно би отдал отговора ѝ на неземни и непознати сили.

Но нека си припомним, как нашия герой и неговия син бяха принудени в продължение на цял един безкраен ден да извличат неподредените късове памет от умиращия мозък на един друг пациент в една друга болница на едно друго място. И как с помощта на най-съвършения и непознат на хората инструмент бяха успели да се докопат до ценната за тях информация. Нещо, което никой не би предположил, че може да се случи в прекалено материалния свят на хората. Цената бе твърде висока, но пък си заслужаваше. Разчопвайки тайните спомени на окаяника двамата със сина успяха да разберат как бе получил безсмъртието си от срещата с Гилгамеш, как бе успял да доживее чрез тая тайна чак до средновековието, когато изведнъж действието ѝ започнало бързо да изчезва. Как се бе уплашил пред смъртта, която му бе непозната и как бе пожелал да продължи вечността. И как случайността, тая тъй изненадваща ни гостенка бе успяла да го срещне със следващия чудотворец. Със злия гений, единствения, който бе продал душата си на рогатия. Сигурно вече мнозина от вас се досещат, че Йов бе срещнал Георг Фауст и за миг не бе се поколебал да се отдаде на обещаното му за втори път безсмъртие. Но пред угрозата скоро да загуби части от разпадащото му се тяло бе пропуснал нещо много съществено. Не отчете, че Фауст не е добронамерения Древен цар от Урук. След като жалката му душа бе свършила работа на рогатия той просто я захвърлил, както се захвърля непотребната жлъчка на заклано животно.  И я захвърлил в материалния свят на същото онова средновековие, от което я бе извадил, за да не прави повече разходи за излишни пътувания във времето. Само, че душата проявила завидна памет и успяла да се възползва от наученото във вечността. Самата тя, облечена в ново тяло започнала да продуцира вечност и безсмъртие, което после се оказало твърде обременено от редица непредвидени и неминуеми странични последствия.

Тези ефекти не подминали и горкия Йов. Да, той получил второто си безсмъртие, но с него получил и непрестанната болка в продължаващото да старее тяло. Това Фауст му го беше спестил, въпреки, че подозирал за тоя неприятен и твърде болезнен ефект.

Всичките тези факти, както и ред други данни и визии бога успя да извлече от изстиващото тяло на пророка след което прояви най-висшата си милост. Изключи мъждукащата светлина на живота му и го спаси от по-нататъшни мъки и страдания веднъж и завинаги. А сега бе прекалено любопитен и изпълнен с неоформеното все още желание да се запознае лично с оня, който щеше за малко да предизвика пълното му поражение там, във висините на Градината. В Едем, където не можа да се състои окончателната битка на светлината с тъмнината, на божественото с недостойното, на доброто със злото. Не знаеше как ще постъпи с предателя, не бе още решил, но искаше да го види. После щеше да решава.

- Привет господин Соломонс, нали? Но старче, вие страдате! Елате да ви подкрепя – пуска фалшивата си загриженост Фауст – тук може да ви излекуваме от вашите страдания. Стига само да поискате.

- Да ме излекуваш, да ме спасиш!? Едва ли може да спасиш една загиваща душа. Ще бъда доволен и само да ми облекчиш страданията до края …

Ето, че контакта е установен.

следва