Пълното щастие е мит за наивници
Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от нея, но я беше обикнал от момента, в който влезе в малката ù книжарница. Тогава той почувства, че изгаря в пламъка, излизащ от големите ù очи с цвят на току-що разорана земя. Зеленият цвят в суровия му, иначе, поглед тогава се разстилаше върху тази земя като току-що покълнила трева. Не се изплаши нито от разликата във възрастта им, нито от двете пораснали момичета, които тя имаше от злополучния си брак. Те, от своя страна, го обикнаха и неусетно и за тях самите започнаха да го наричат „тати”.
Тина го хареса още от началото, но десетгодишната ù борба с трудностите я беше обезверила. Беше избягала в големия, непознат град, за да спаси и трите от шизофреничните пристъпи на бившия ù съпруг, които започнаха само два месеца след раждането на малката им дъщеря. Местенето от квартира в квартира; треперенето, докато изследванията на момичетата потвърдят, че не са наследили заболяването на баща си; изграждането на собствен бизнес, за да не слугува за жълти стотинки; образованието на децата... Всичко това беше причина вярата и надеждата, че любовта с друг мъж е възможна да умира малко по малко. Само разбирането и търпението на Илиян и обичта на двете момичета към новия „тати” успяха да излекуват съмненията ù. Тя дори се осмели да роди още две момичета и любовта стана техен съветник в трудностите.
Илиян я придърпа към себе си и ù прошепна:
- Обичам те! Нима би могло да бъде по-хубаво?
- Да, би – да оздравея.
- Какво има, обич моя? – разтревожен, но овладял гласа си, попита Илиян.
- Преди три дни напипах бучка на гърдата си. Отидох на лекар и потвърдиха – налага се операция.
- Милата ми! Не е трябвало да преживееш всичко това сама. Нали знаеш, че винаги ще бъда до теб?
- Мислех, че не е сериозно и няма смисъл да те тревожа.
Уикендът им беше помрачен, но не съсипан. Решиха, че тези два дни няма да мислят за нищо. В неделя щяха да разговарят с децата, а още в понеделник Тина щеше да влезе в болница. Илиян щеше да бъде до нея.
Последваха два дни на пълно отдаване. Любовта съединяваше две души и две тела в едно неделимо цяло. Времето и пространството се бяха свили до една-единствена точка – това цяло.
* * *
В неделя вечерта седнаха около голямата кръгла маса – място за решаване на семейни проблеми и приятно прекарване на времето. Тина помоли за внимание.
- Деца, знаете, че нашето семейство се крепи на любовта и разбирателството. Те, обаче, не са възможни без истината. Без тази основа, семейството ни би приличало на пясъчна кула – красива, но готова всеки момент да рухне.
- Мамо, плашиш ме. Давай на право – Мери остана най-голямата сестра, откакто кака ù беше заминала със съпруга си и родителите му за ЮАР.
- Извинявай, слънчице. Болна съм и това налага операция.
- Какво ти е, мами?
- Бучка на гърдата.
- Кака чака бебе. Нека не ù казваме засега. Може пък всичко да мине и да не е нужно да я тревожим напразно. Зная, че това е почти лъжа, но полу-истината би разрушила нейната бъдеща кула, чиито основи се наливат в момента.
- Господи, Мери, кога порасна толкова?
Тина, Илиян и Мери станаха и се прегърнаха. Малките Жаки и Ива не разбраха нищо, но заподскачаха около тях. „Ако ще се мре, да е с радост” – помисли си Тина.
* * *
Последващият месец мина за цялото семейство в един порочен кръг – дома-болницата-дома.
Една сутрин Илиян се прибра с Тина на ръце. Тя не можеше да ходи, а оголялата ù от химиотерапията глава ù придаваше още по-безпомощен вид.
- Котьо, как сме с парите? – попита нежно тя.
- Добре, не го мисли – от сервиза, от наема...
- До книжарницата не си ли ходил? Зная, че Жана я върти добре.
- Тя идва веднъж до тук. Казах ù да си води сметки, да си взима заплатата. Аз я зареждам веднъж седмично – както се бяхме разбрали. Искам ти да си вземеш печалбата.
- Не искам да ме виждат такава. Това исках да те помоля – да идеш да ми купиш перука ли, кърпа ли. Както ти прецениш.
- Ела да те изкъпя и ще видиш каква „прическа” съм ти измайсторил. Съвсем като истинска е. Има и други изненади.
- Милото ми момче!
Илиян я изкъпа, като едва се сдържаше да не заплаче. Беше толкова крехка, а белегът от ампутираната гърда се навираше в очите му. Искаше да я целува точно там, но се опасяваше, че ще я нарани повече.
- Любими, дали да не се кандидатирам за Мис Вселена – я каква фигурка съм извадила. Пък и нестандартното, асиметричното било на мода.
- Сакън, ще комплексираш Кейт Мос. Едва се оправи момичето.
Те отново се шегуваха и това ги накара да се поуспокоят. След малко Илиян я остави да поседне на един стол в банята и се върна с разкошно кимоно и майсторски направена перука. След като я подготви, тя изглеждаше фантастично и дори се смееше от сърце, оглеждайки се в огледалото. Когато обви ръце около врата му, за да я занесе в спалнята, те се целунаха като младоженци.
Спалнята беше преобразена. Голям плазмен телевизор се беше ококорил срещу кръгла спалня, застлана с черни, сатенени чаршафи. По прясно боядисаните в екрю стени имаше репродукции на любимите ù картини на Дали – “Ascension”, “Memory of the Child-Woman” и “Landscape with skipping girl”. Така изглеждащата спалня беше бленувана от Тина от много време и Илиян беше реализирал тази мечта. Тя заплака от радост, а той я прегърна и останаха така, споделяйки болка и радост без думи.
Вечерта всички деца на Тина – включително Джу и внучето - се бяха събрали около нея. Тази прекрасна жена ги забавляваше с невероятния си усет за самоирония и в един момент всички повярваха, че тя се е излекувала и е въпрос на време отново да се изправи на крака. Виждаха новия си живот, изпълнен с радости.
* * *
За съжаление, Тина издъхна само месец по-късно, оставяйки след себе си пример за това, че любовта е възможна. Пълното щастие, обаче, е мит за наивници.
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекалено е тъжно, за да го коментирам... Но толкова прекрасна любов си описала, че трябва! И да, не бива да спираме да вярваме в щастието, колкото и да е наивно това! Поздрави, Веси!
-
Веси, благодаря ти за съпричастността.
-
Без думи!!!
Описала си го толкова силно и истинско!!!
Поздрави и от мен!!! -
Мариана, благодаря ти за милите думи. Нека е спорна и твоята седмица.
Мими, благодаря и на теб, но те уверявам, че Т. би искала да се посмеем с нея. Както вече споменах, до последно беше непоправим оптимист.
Грег, ако знаеш колко пъти съм тичала към този хоризонт и още не съм се предала. Затова и пресъздадох тази история - искаше ми се оптимизмът на Т. да стане заразен.
Феичка, истините наистина ни натъжават и карат цялото ни същество да настръхне.
Миа, щом те е докоснало, не е било напразно. Ти, с твоята професия, сигурно познаваш много такива случаи. Затова и фактът, че този разказ те е трогнал означава много за мен.
Благодаря на всички. -
И аз настръхнах!
-
Така е Веси, но митът е устойчив и продължава да мами на хоризонта.
-
Прегръщам те, Веси!!!
Милата ми... разплака ме... -
Покъртително ! Поклон пред паметта на тази жена! Поздрави и успешна седмица!
-
Благодаря, Весинко. На теб също
-
Благодаря на всички! Това е историята на моя приятелка, която не е сред нас, но паметта й ще бъде вечно жива. Да, тя живееше за мига. Дано и ние да се научим да го правим.
-
Покъртителна история...така добре описана и ....тъжна , но защо пък не и истинска !! Много хубаво разказваш, Веси!
-
Пълното щастие, обаче, е мит за наивници.
Следователно, само наивниците могат да бъдат истински щастливи. Щастието е съвокупност от щастливи моменти. Да живеем за момента на щастието. -
Поклон!
-
Покъртителна история, Веси!
"Пълното щастие, обаче, е мит за наивници." - и все пак, с риска да бъда наивна, аз искам да вярвам!
Поздрави! -
Любовта и хармонията почти винаги са далеч
от реалния живот, и въобще от думата "живот";
Много, много си права! ... "За съжаление".
"Пълното щастие, обаче, е мит за наивници."
- познай колко е страшно да имаш всичко!?
Почти като да нямаш нищо, но без перспектива за промяна.
Поздрави,Птице, има защо да се наричаш така! -
Мдам, само за наивници...
-
Понякога се случва и така.Интересна история...завладяваща. Когато смъртта чука на вратата ти, разбираш много истини и най-вече кой те обича истински...дори в смъртта и болката може да има обич и хармония..
-
БРАВО!Толкова е завладяващо и същевременно толкова тъжно.Просълзих се.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...оставям ти една усмивка вместо цвете, след стъпките, след раните, след болката, дори и след възможната любов, а аз понеже съм наивник-мене ме простете, напълно съм щастлива-да живея имам шанс...