Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът беше десетина дни. Не беше лошо, при все че повечето време прекарвахме в училищния двор. Защото се хранехме в стола на даскалото, а спяхме в класните му стаи. Като полеви лагер. Щуреехме из двора, понякога под строй излизахме навън по няколко часа из поляните. Най-интересното бе, когато през един висок прозорец няколко дечурлига се промушвахме в спортния салон. А той защо беше затворен, кой да ти каже. Вътре се изреждахме да играем на всичките баскетболни кошове и хандбални врати.
Последният лагерен ден беше наситен със събития. Първо започна лагерното състезание по лека атлетика. Само на хвърлене на топка се представих неуспешно. С тези тънки ръце накъде ще се меря с яките момчета. Но ги ра ...