Първо и второ.

    Веселбата на сватбеното тържество необратимо вървеше към своя финал. Бяхме участници в церемонията по бракосъчетание на един вехт другар с някаква тайнствена варненска нимфа. Казвам „участвахме”, защото бяхме двама от стария приятелски кръг от махалата, а бяхме само двама, защото събитието се състоя във Варна по настояване на младоженката и останалите авери от тайфата се отказаха по най-различни поводи. И както се случва на подобни обществени форуми, различните прослойки от гостите се оттеглиха в различни посоки и то по съвсем различни тематични направления.

    Ето пример: По-възрастните членове от фамилиите на младоженката и младоженеца се запътиха към някаква вила в „Константин и Елена” за обсъждане на безоблачното бъдеще на младото семейство. Членовете от неформалната група от колегите на младоженеца се отправиха към бара на хотела си за презареждане с муниции и разпределение на позициите по легловата база, а цялата армия от приятели и колеги на младоженката, барабар с виновниците на тържеството, се втурнаха анблок към някакъв местен нощен клуб, за да бъде ясно очертана доминантата за в бъдеще. Останалите блуждаещи елементи се разпръснаха в неопределени посоки. Тези от нас, които не успяхме да се пришием към нито едно формирование, останахме в градината на ресторанта, за да се ориентираме на къде да се отправим. А вечерта едва започваше.

    Аз бях по-прекрачил нормата си с алкохола и се чувствах изтощен и неподходящ за нощни гуляи. Очертаваше се скучна вечер в някой хотел, ако изобщо можехме да си намерим свободни места, защото летният сезон настъпваше и Варна започваше да се пълни. Нямахме предварителни резервации, вследствие на абсурдната си организация в стил „последен момент” и нищо друго не ни оставаше, освен да продължим да подхождаме авантюристично. Тъкмо мислех да се хвърлим на късмет в обиколка по хотелите, когато моят приятел предложи:

    - Вместо да дремем в някой хотел, хайде да се прибираме полека-лека към София, а утре ще си почиваме, че в понеделник пак ни чака работа. И без това съм трезвен като замразена сьомга. Ще карам бавно и мисля да минем през Бургас, за да хванем „Тракия” и ...

   Той не пие, защото от малък се бе отдал на спорта, а в тези среди по онова време възпитаваха в строга трезвеност. Започнах да обмислям предложението. Една привлекателна дама в умопомрачителна червена рокля, която незнайно защо се бе отцепила от групировката на професионалните партньори на младоженеца, се обади изненадващо:

     - Идеята е добра и ако нямате нищо против бих споделила пътуването с вас, като възнамерявам да ви заплатя стойността на билета си за връщане?

    - Щом сте през Бургас може ли и ние да дойдем? Само до Бургас... Ще има ли място и за нас? – обади се нежната половинка от едно младо семейство, което така и не разбрахме от кое лоби бе.

    - Ще се съберем! – отсече моят приятел и мнението ми по предложението  се оказа излишно. – Приготвяйте се и да тръгваме!

   Купих една бутилка водка за изпът и няколко безалкохолни напитки в метални кутийки за шофьора и набързо прецених, че най-добре ще е да седна зад него.

    - Ама седнете си отпред. – реагира главата на на младото семейство, като ме видя да се глася да седна отзад.       Той бе по-скоро обемен и пълен, отколкото строен и слаб.

    - Нека седне някоя от дамите отпред, а след Бургас ще се разместим. – настоях аз.

Хубавицата с червената рокля обаче седна отзад в дясно, а младата съпруга изчурулика:

    - Скъпи, по-добре седни ти отпред, защото си много едър, а ние ще се сместим някак отзад с този привлекателен джентълмен.

    - Я гледай ти! Ще ме накарате да се изчервя! Излезе ми късмета и на мен днес покрай младоженците! Аз съм един голям щастливец с такива прекрасни дами. – реагирах аз.

    Всички се разсмяхме и аз се разположих кавалерски в средата на задната седалка. Колата беше среден клас и разстоянието отзад беше също средно недостатъчно за трима, но все пак не бяхме един върху друг. Плътно усещах бедрата на моите спътнички, особено тези под червената рокля...

    Пътуването протичаше нормално. На завоите се наложи да взема мерки за да не се облягам прекалено на крехките създания около мен, като промуших дясната си ръка зад дамата с червената рокля, подпирайки се на странична колона зад вратата на колата. Тя не реагира на моята нова поза, осигуряваща ми допълнителна устойчивост, а напротив – сякаш едва ли не само това чакаше и отпусна непринудено глава на ръката ми. Усещах парфюма ѝ, примесен със сладострастния аромат на жена, а допирът през фината материя на роклята беше неописуемо приятен! Когато завоят беше ляв центробежните сили я отхвърляха от мен и тя се накланяше към стъклото, обаче когато свивахме надясно – плътно се притискаше в мен и топлината на нейната стегнатата плът сякаш ме заливаше, процеждайки се бавно към слабините ми. Спомних си едно изказване на един бивш колега, че жените по сватбите били особено привлекателни и предразположени, защото били „лъснати и бръснати” – както той сам се изрази тогава и вероятността за флирт била огромна.

    С лявата ръка се бях запънал здраво към облегалката на водача, като по този начин неизбежно леко се дистанцирах от  младата съпруга отляво на мен. Тя се бе вкопчила като „врабче за телеграфна жица” в ръкохватката над вратата, с което си осигуряваше необходимата си устойчивост. Погледът ѝ се рееше нейде далеч в прелитащата палитра от багри и сенки в калейдоскопа на страничния прозорец. Разговорите вървяха вяло и се мятаха в разнообразни посоки, подскачайки от тема на тема. Червената рокля се оказа изключително контактна и интелегентна особа, участвайки активно във всички дискусии. Мислех да си отворя едно безалкохолно питие, което в последствие безцеремонно да допълня с водка, обаче темпераментното шофиране на приятеля ми категорично изключваше подобна възможност. Навлизахме в завоите край Обзор и клатушкането се засили. Младата госпожа от ляво не бе особено активна в приказките. Тя обаче бе разкопчала няколко копчета от копринената си блузка, а вдигнатата лява ръка към ръкохватката на тавана издайнически бе отворила неустоима пролука към снежнобелия ѝ оскъден сутиен. Да не повярва човек, че такова крехко създание може да удържи тежестта на пищния бюст, напиращ над оковите на прозрачната дантела. Да, май беше прав онзи колега с тъпото си заключение.

    И от приятната компания ли, от крадливите видения отляво или може би от допира и уханието на горещата плът отдясно, а защо не и от фееричните фантазии, провокирани в съзнанието ми от въпросното тъпо изказване на моя колега, ленения ми панталон взе че постъпи предателски спрямо мен и се изду в областта на ципа. Добре, че бях с широка и свободна риза, която частично прикри резила ми. Да, наистина вече имах нужда от питие, защото приятната тръпка в слабините ми, направи сериозна заявка за динамика в доразвитието на релефа на панталона. Трябваше да престана да мисля в тази насока и да се поразсея по някакъв начин, инак вече и ризата нямаше да ми помогне. Да, ама как да стане това, след като младото сладурче отляво се размърда и в опита си да се донамести разшири панорамата към прелестната си гръд. Нещо повече, можех да се обзаложа, че ясно виждах тъмния ореол около зърното, контрастиращ непосредствено над изрязаната чашка на сутиена. Някакъв тътен забоботи в ушите ми, предизвикан от интензивното кръвооросаване, вследствие на рязкото повишаване на артериалното ми налягане. Навярно бях пламнал като божур, защото ми се стори, че малката хитруша се подсмихна едва забележимо. Изпусках контрола над себе си и за да си го възстановя се заставих твърдо да се съсредоточа някъде напред в пътя. В този миг младата дама отляво отново се разшава:

    - Много е горещо за сезона, а какво ли ще бъде през юли. Има ли климатик тази кола или да поотворим малко? – попита тя.

    Моят приятел веднага пусна освежителното охлаждане и аз въздъхнах с облекчение. Тази хитрушата навярно бе забелязала проявената от мен слабост и явно си бе наумила нещо. Предположих, че бе решила да охлади, както атмосферата в колата, така и връхлитащите ме страсти. Сега, помислих си, с понижението на температурата и копчетата ще бъдат неизбежно закопчани. Започнах да изпитвам дори носталгия по горещините. И наистина - с периферното си зрение установих някакви действия в областта на деколтето.

    Заинатих се и въпреки любопитството си извърнах поглед в противоположна посока, където обаче се натъкнах на лешниковите очи на дамата с червената рокля. Онази тръпка пак запълзя под пъпа ми и пришпори вироглавството на немирника отдолу. Какво ставаше, по дяволите! Разгеле, погледът  ѝ не издържа и бавно се сведе надолу. Тези очи на кошута сякаш ме хипнотизираха! Да, ама там  където Червената рокля сведе очи, там някъде долу бе и подутината на панталона-предател. Неволно пуснах предната седалка и с лявата си ръка придърпах ризата. Нещо ме провокира да погледна в ляво, въпреки че си бях наложил да не се изкушавам повече. Ами да, младата сладурана наистина се усмихваше загадъчно, а в кристално-сините ѝ очи проблясваха палави искрици. Я гледай ти... Какво ли искаха да ми кажат тези двете с погледите си?!? М-да-а, това доказваше, че дамите вероятно вече са забелязали промяната на състоянието ми в областта под токата на колана.

    Хайде стига де, голяма работа и какво като сте ме зяпнали така? Не сте ли виждали изморен и замаян от алкохола мъж, който в момент на слабост може да се изкуши и да пренебрегне някои от моралните си бариери, особено в компанията на привлекателни момичета! И въпреки това, да не вземете пък да си помислите, че не мога да издържам на някакви си женски погледи!

    Амбицирах се и храбро се потопих в кристалната синева в ляво от мен. Тя леко примижа, трепна с клепачите си като пеперуда и също сведе очи към продажния панталон. Чак сега забелязах, че копчетата на блузката ѝ изобщо не бяха закопчавани, а гледката бе още по-възбуждаща. Зърното на лявата гърда бе наистина надзърнало над дантелата и изглеждаше неустоимо твърдо и сочно, досущ като зазряла череша.

    Край! Не можех повече да се съпротивлявам. Знаех, че съм се вдървил до пръсване и това явно вече не бе тайна за возещите се отзад.  Нямах никакво намерение да се прикривам вече и се наместих по-удобно, с което подутината сякаш се открои. Предадох се и до такава степен взе да не ми пука, че дори можех да разкрия на показ моят немирник, щом наистина предизвикваше чак такъв интерес в част от пасажерите. Или може би изобщо никой не се интересуваше от мен, а просто съвсем се бях омагьосал от динамиката на изминалия ден и алкохола, та си въобразявах разни небивалици.

    Колата навлезе в остър ляв завой и Червената рокля се отдалечи центробежно от мен, но аз плахо я подхванах с дясната си ръка, придърпвайки я в откровена прегръдка. Тя не се възпротиви на моето нахалство. Навън започна да се заздрачава и сенките се удължиха, превземайки допълнителни пространства. Сумракът в колата тихичко занашепва за някаква загадъчност. Разговорите бяха замряли. Моят приятел намали чувствително темпото, поради безкрайните завои и спускащата се вечерна тъма и в резултат на което пътникът отпред в дясно лекичко започна да похърква, облегнал глава назад. Червената рокля се бе отпуснала в прегръдката ми и едва доловимо се притискаше към мен, колкото да потдържа напрежението в слабините ми. На поредния ляв завой младата хитруша отляво изпусна ръкохватката и се лашна към мен. В стремежа си да запази равновесие инстинктивно понечи да се подпре някъде с дясната си ръка, но някак си съвсем случайно намери опора в една друга - малко по-различна ръкохватка. Като в онзи виц, където малкият Иванчо се подхлъзнал в мъжката баня и със сетни усилия едва успял да се захване за мъжеството на баща си, който веднага го смъмрил да внимава, защото какво ли би станало ако не бил отишъл с него, а с майка си на баня.

    - О-о-о, извинете! – синият кристал бе придобил виолетови отенъци в здрача.

    - Няма проблем, не се притеснявайте. – смотолевих аз.

    - Тези завои са ужасни! – като оправдание добави тя и се усмихна този път съвсем неприкрито.

    - Да, но пък предлагат някои екстремни усещания. – двусмислено добавих аз.

    - Така  ли мислите? Чудя се как съпругът ми успява да спи. Не Ви ли е неприятно...  да се люшкаме като в рибарска лодка?

    - Не, напротив! Още повече в такава приятна компания... – недовърших аз, защото спящият отпред сякаш по поръчка се размърда, изръмжавайки в просъница.

    Здрачът се сгъстяваше като петмез в тава, особено в колата и още по-особено на задната седалка на същата тази кола. Сега вече и да исках нямаше нищо да мога да видя в деколтето отляво, както също така вече не се забелязваше и хълмистия характер на терена в областта на скута ми. Червената рокля се топеше в прегръдката ми. Беше положила глава на рамото ми и усещах горещия ѝ дъх. Отляво младата невеста бе притихнала и обследваше с ръка качеството на марковите си джинси в областта на дясното си бедро, така че от време – навреме докосваше и моя панталон-предател и то все там горе, някъде около епицентъра на напрежение. Бях сигурен, че искаше да изследва и самия епицентър, но нещо я възпираше. Представих си го. Вярвайте ми, никак  не беше неприятно това видение. Добре, че тъмнината бе настъпила.

    Така пристигнахме в Бургас. Семейството слезе и се потопи във водовъртежа на големия град, оттегляйки се нанякъде, вероятно към покоите си за почивка или и още нещо. Ние продължихме към София. Аз се наместих зад водача, а Червената рокля се разположи значително по-комфортно в дясно. Ще питате защо не се разместихме. Ами защото не исках да оставам „от два стола – на средата”, а и толкова бях напреднал в ерекционно отношение, че по добре беше хич и да не слизам от колата. Формално за пред приятеля ми излязох с тезата, че ето сега най-сетне ще отворим водката и ще се черпим с дамата отзад. Да, ама нямахме чаши и аз приложих моята тактиката с безалкохолното. Тя отпи малко от нейната портокалова напитка и там доливането бе лесно, но при мен нещата се объркаха, защото моята лакомия е безкрайна, вследствие на което необходимото количеството водка за доливане се оказа доста по-значително. Олях се естествено, както се очакваше, но добре, че беше с водка, защото в противен случай това би била окончателната и заслужена присъда за панталона-предател.

   - Успях ли да Ви полея и Вас? – попитах я и се опитах да се втренча непресторено в изкусителните форми на бедрата ѝ, подчертани от материята на тясната рокля, въпреки това оскъдното осветление, осигурено от пулсиращите проблясъци от прииждащите и отдалечаващи се улични лампи на Бургас.

Не, не успяхте. Или поне така си мисля. – отвърна тя и заизглажда с ръка роклята си, за да се увери в изреченото.

   - Трябваше да пием от шишето, като в онзи стар виц. – направих се на много голям шегаджия аз

   - Много ли се намокрихте? Чакайте... Бихте ли ми подържал питието, за да се опитам да Ви помогна. – изчурулика дамата.

   Червената рокля подаде коктейла си и веднага измъкна салфетки от чантичката си, която в последствие се оказа заредена с толкова необходими вещи, досущ като бойна готовност. Седях си тъпо с двете питиета в ръцете, мълчах като мухлясала тиква и с интерес очаквах последващите действия. Тя ме погледна и се усмихна.

    - Само панталона ли е пострадал или и ризата? Сега ще го попием и да се надяваме, че няма да останат петна. – съвсем делово отбележи тя и положи салфетката на бедрото ми, точно под хълмистата му част – Може би трябва Вие да се доподсушите все пак? Жалко, че тази малката слезе. Тя очевидно можеше да свърши тази работа... – значи все пак беше забелязала инцидентния захват на младата хитруша в завойте.

    - Няма да мога с тези кутийки в ръцете. Ако не Ви затруднява, моля подсушете криво-ляво мокрото и да запиваме. – направих се на крайпътен знак аз.

    - Сигурен ли сте? Добре-е-е. – съгласи се тя.

    Cалфетката се раздвижи по мократа материя, но този път смело се насочи нагоре. Вдишах шумно, вследствие на волтовата дъга, преминала през гръбнака ми. Тя докоснаха твърдия ми член и сякаш се опита плахо да обвие пръстчета около него, въпреки досадните препятствия от плат и салфетки. Лекичко го стисна, навярно за да прецени степента му на напрегнатост. Ръката ѝ едва забележимо се раздвижи и започна да го изследва.

    - О-о-о, наистина сте се... поолял! Надявам се така да не останат петна в последствие! Добре, че е само водка. Така добре ли е?  – закачливо отбеляза тя.

    Експлозия от осезания взриви съзнанието ми. Желаех я свирепо и нищо не бе в състояние да ме спре. Отпих огромна глътка от моето питие, за да успея да снижа нивото му и се отърва от него, натиквайки то в  джоба на облегалката пред мен. Не ме интересуваше, дали щеше да се разлее или не, просто ми трябваше свободна ръка, за да окуража действията в скута ми към по смели начинания. Тя прие предизвикателството. Бученето в ушите ми отново се появи и придоби характера на кънтеж. Разкопчах копчето на панталона си и смъкнах ципа рязко. Изглежда този мой ход не бе неочакван, защото тя без колебание напъха длан в боксерките ми. Погледна ме от упор през сумрака както преди малко, но този път сякаш ме предупреждаваше, че ще стане опасно. Ловко измъкна вироглавеца на свобода и го заразтрива напористо чрез необходимите за целта възвратно-постъпателни и леко въртеливи движения от китката.  Да, нещата ставаха необратими и положението бе вече повече от взривоопасно. Връщане назад нямаше!

    Със свободната си ръка се опитах да я гушна малко над кръста. Докоснах разкошния бюст и затърсих зърното през роклята и сутиена. Тя простена и прошепна:

     - Това моето питие ли е? Дайте ми го, за да не се полеете отново, защото нали виждате до какви усложнения води това. – прошепна тя.

    - Но ако само това е последствието от поливането, то нямам нищо против да се оставя на Вашите грижи до пълното ми изливане. – остроумно изхриптях полугласно аз.

    - Нека първо се справим с това подмокряне, защото то вече не е толкова безобидно, тъй като някак си успя да се прехвърли и на мен до известна степен, ако ме разбирате какво имам предвид. Само че... – прошепна тя и насочи въпросителен поглед към шофьора.

    - Не се притеснявайте! Пък и нищо не се знае, защото можем да го намокрим и него, стига да нямате нищо против. – смело прошепнах в ухото ѝ аз.

     - Не ставате ли малко нахален? А и той може да не възприеме идеята. – не вярвах на ушите си.

     - Ще видим. Сложете си питието в джоба на облегалката пред Вас и елате насам. – подканих я аз.

   - Господи, чувствам се като някоя евтина проститутка, но ужасно съм възбудена, навярно от алкохола или по-скоро вследствие на Вашата непохватност, комбинирана с голямата доза похотливост, която демонстрирахте с онази Малката, докато ѝ надничахте в пазвата. Да не говорим, че цял ден чорапогащникът ми ме стяга и непрекъснато ме притиска, сещайте се къде. Той е от тези оформящите, които имат и масажен ефект. Купих го специално за случая и не ме питайте колко ми струва. - размърда се тя и последва съвета ми за джоба в облегалката отпред.

    - Тъкмо щях да Ви питам дали не сте с чорапи и Вие ме изпреварихте. Тези чорапогащници са голямо препятствие. – смотолевих аз.

    - Така ли мислите? Въпрос на гледна точка. И аз се двоумях, но с избора на тази прилепнала рокля варианта с чорапите и жартиерите автоматично отпадна. Нали се сещате защо - щеше да личи. Остана да избирам между чорапи със силикон или фин чорапогащник. Избрах второто, защото: първо - така нищо не се откроява и второ -  благодарение на този избор си позволих да елиминирам и бикините, които също щяха да се очертават под роклята. Е, не мога да скрия, че така си осигурих и донякъде допълнителен бонус - наслаждавам се директно на въпросния масажиращ ефект... Хей, ама Вие да не вземете да получите сърдечен пристъп сега? Какво  се вцепенихте такъв? – потърси ръката ми тя.

    - Не мога да повярвам. Вие сте фантастична! – възкликнах шепнешком аз, но този път по-силно, с което предизвиках раздвижване на шофьорската седалка.

    - И за да Ви спестя следващия въпрос превантивно ще Ви отговоря – да, в момента съм почти без бельо, като не броим сутиена, но ако го бях елиминирала и него щеше да се оформи доста вулгарна картинка на сватбата, макар че и той доста ме стяга.

    -  Вече можете да го махнете. Сутиена де , а може би и чорапогащника? – нагло подхвърлих провокативната си идея аз.

    - Така ли мислите? И чорапогащника, казвате... Да видим! – дяволито се усмихна тя и със заучено движение смъкна едната презрамка на роклята си, барабар с тази на сутиена, който светкавично бе измъкнат чрез още няколко ловки манипулации през другата презрамка. Представих си в сумрака как разкошната ѝ гръд се разлюлява и разпъва тънката червена материя. Не се въздържах  и прокарах ръка по изящните форми, за да усетя как зърната ѝ се опитваха да пробият финия плат. Придърпах я към себе си и впих устни в нейните. Палавото и езиче се плъзна любопитно, намеквайки за похотливо любопитство. Една търсеща ръка дръзко обхвана отново вдървения ми фалос и напористо го заобхожда по цялата му дължина.  Изгубих усещането си за време и се потопих във феерията на френската целувка, докато тя не откъсна устните си от моите и се свлече в скута ми, за да засмуче пулсиращата ми мъжественост. Повдигнах върху седалката разкошните ѝ крака, опаковани във фината коприна, принуждавайки я едва ли не да се извие по гръб. Плъзнах длан по вътрешната страна на бедрото, забирайки роклята нагоре и нагоре, докато не достигнах нежната извивка в самия му край.  Господи, тя бе наистина толкова влажна и гореща дори и през материята на чорапогащника. Прокарах пръст по образувалата се падинка на „камилската пета” и започнах нежно  да я масажирам някъде там. Червената рокля простена шумно и разтвори нозе. Исках да се насладя на тази фантастична гледка, но колата вече бе потънала в мрака на нощната магистрала. Постепенно увеличих натиска и се съсредоточих в предполагаемата зона между двата бленувани отвора. Тя полудя и налапа моя палавник почти до ствола. Застена още по-силно, както си беше с пълно гърло, вече без всякаква свенливост. Приятелят ми чувствително намали скоростта, явно заинтересован от случващото се зад него.

    - Ей, добре ли сте? Всичко наред ли е? – попита той.

    - Всичко е наред. Не питай! – едва съумях да отвърна аз, а Червената рокля изобщо не се смути от предизвикания интерес и продължи да смуче напращелия ми член.

    - А, добре... Аз такова... Помислих си да не би на някой да му е станало лошо след толкова алкохол – сконфузено отвърна шофьорът.

    - Спри на първата отбивка и ако нямаш нищо напротив ела при нас. – усетих хриптящите нотки в гласа си, а тя изръмжа и закачливо стисна със зъбките си твърдия ми боздуган.

    - Ъ-ъ... Дообре. – сащисано отговори все пак той.

    Идеята явно ѝ допадна, защото тя застена шумно и раздвижи таза си в унисон  с движенията на ръката ми. Притиснах по-силно пръстите си към влажната цепка, разтягайки еластичната материя във входа на влагалището. Тя изръмжа отново и се опита да ми осигури пълен достъп в тръпнещо очакване на всяка моя ласка. Този чорапогащник бе удивителен но вече започна да ми пречи. Колата спря на първия срещнат паркинг, на който стърчаха само две химически тоалетни, досущ като някакви извънземни пришълци.

    - Моля те да бъдете внимателни и нежни, защото ще ми е за първи път с двама! – помоли ме тя вече на „ти”, докато се опитваше да смъкне роклята си през главата. – Държа да сте с презервативи! Ако нямате, то аз имам в чантата.

    Ех тази чанта, нали ви казах – досущ като бойна готовност. Червената рокля вече не беше никаква Червена рокля, защото в този момент беше само по чорапогащник и изящни обувки на високи токове. Имаше умопомрачително тяло с фантастични извивки, което натрапчиво се забелязваше дори на оскъдната светлина от плафона на колата.

    - Бих предпочел да останеш с чорапогащника и високите токове, но уви. – похотливо отбелязах аз.

    - Нима! Ти да не си падаш по чорапи и чорапогащи? – попита тя дяволито, докато ровеше в чантата си.

   - Не мога да отрека, че обожавам дамски крака, обвити от фината материя на класически дамски чорапи, но сега това явно е невъзможно. – съгласих се аз.

    - Е, щом е така може и да измислим нещо. – съзаклятнически отвърна тя и добави още по-делово: - Кой е казал, че ще го махнем изцяло? Ето ви презервативи. Той така ли ще стърчи отвън?

Бях забравил приятеля си, който пушеше нервно до колата.

    - Ти специална покана ли чакаш, бе дръвник? – изкрещях аз. – Хайде влизай отзад, освен ако не искаш да се изкараш голям моралист.

    Той отвори несигурно вратата откъм дамата, а тя му направи място, прилепвайки се отново към мен. Аз я прегърнах и започнах да опипвам изящните бедра. Тя насочи вниманието си към новия играч, повтаряйки процедурата с освобождаването на втория член на колектива. Стана ми съвсем ясно, че в това тясно пространство нямаше как нашата партньорка да успее да се наслади орално на атрибута на новия играч, към което очевидно се стремеше. Отворих моята врата и се измъкнах навън, за да осигуря необходимия простор за предстоящата офанзива. Тя предусети намерението ми и зае нова поза, като вирна дупето си като за задна прашка. Смъкнах чорапогащника почти до коленете и прокарах пръсти по изпъкналата гладка праскова, предизвиквайки звучни гърлени стенания, което ми подсказа недвусмислено за дълбочината на проникване на шпагата на авера ми. Затърсих клиторчето между устничките и усетих хлъзгавия нектар, стичащ се обилно там. Стоновете се засилиха в унисон с всяко мое докосването по набъбналата пъпчица на сладострастието. Тя пощуря и се разкрачи за да ми осигури пълен достъп, до колкото позволяваше чорапогащникът, разбира се. Вкарах плавно пръст, предизвиквайки спазми от насладата на дългоочакваното проникване. Фантастичните усещания бързо се трансформираха в серия от ритмични влагалищни конвулсии , еволюиращи до ефектна  и разтърсваща кулминация. Нима първият оргазъм беше факт! Явно трябваше да се позабързам и нескопосано си монтирах презерватив, след което без допълнителни увертюри, но с малко суетня, я нанизах на копието си, опрял глава в тавана на колата, досущ като онези древноримски статуи, които придържаха на раменете си разни там балкони и еркери.  Тя беше толкова хлъзгава и гореща! Представях си как дълбоките тласъци разлюляват разкошните ѝ гърди. Трудно бих издържал дълго при тези обстоятелства. Сега пък трябваше да се забавя и стискайки зъби се съсредоточих в задачата да задържа прииждащата си еякулация. Точно в този миг обаче обгръщащата ме разкошна вагина запулсира в нова канонада от стягащи  вибрации. Забързване, забавяне – вятър работа. Не издържах и експлоадирах мощно в нея, което предизвика безапелационното замъгляване на съзнанието ми. Пропадах някъде в нищото, където значението изгуби своят смисъл, а пък самият смисъл се оказа съвсем имагинерен. Сепна ме гласът ѝ, който идваше сякаш от нечие далечно радио.

    - О-о-о... Това беше добро, миличък! Искам пак да го усетя. Внимавай с презерватива! Не бързай да го сваляш, за да не оплескаш пак, че този път няма да е само панталона, но и колата. Аз ще се погрижа. – каза тя и с мъка успя да се обърне в тясното пространство към мен, предоставяйки разпалената си вече утроба на моя приятел.

Червената рокля, която беше съвсем без рокля, смъкна внимателно кондома и го пъхна във внезапно появилата се за целта салфетка, взета нали се досещате от къде -  от „бойната готовност”. Заоблизва с наслада стичащия се гъст сок по поотпусналия ми се вече член и изненадващо го засмука отново. Приятелят ми едва успя да се обезопаси с необходимите предпазни средства след неколкократни недвусмислени подканвания от нейна страна и щом криво-ляво се справи с поставената задача, в тоз час я заора от другия край на седалката. Нашата дама се понесе по разтърсващите талази от алтернативни сладострастни изживявания, предизвикани от впрегнатата сексуална енергия на двама самеца, но и наслаждавайки се на взаимно допълващата им се индивидуалност в темперамента им.

    Колата се носеше самотно в тъмнината. Червената рокля си беше вече на мястото, демек върху прелестното тяло на нашата спътница, а самата тя се беше сгушила в прегръдката ми на задната седалка. Моят приятел шофираше лениво, с което ме бе принудил да потдържам безмислени разговори, за да не допусна да заспи след изтощителните упражнения и последвалия ги удовлетворителен финал. Някъде след Вакарел нашата прекрасна дама изрече сякаш в полусъница:

    - Хубаво беше, не мислите ли? Защо ли не съм го пробвала до сега това! Ама и моят е един заплес! На него работа му дай. Кариери ще гради. Ето днес следобяд се връща от Мюнхен, след прекачване от Щатите, а трябваше още вчера да е тук, ама нещо полетът е бил отменен. Трябваше да присъства на сватбата, но пък така съдбата ме срещна с вас. Вие вярвате ли в Съдбата? – попита тя.

    - Е-е-е, ако беше сколасал да дойде, навярно нямаше да вземем младото семейство от Бургас и щяхме да направим квартет. – изненадващо се обади нашият шофьор.

    - Първо миличък, съпругът ми щеше да ме замъкне да пренощуваме при негови бизнес-партньори в някаква снобарска вила. Той настояваше и сама да отида, но аз се колебаех и точно тогава ви чух да обсъждате вашата идея за нощното пътуване. Второ – дори да се беше съгласил да пътуваме, едва ли щеше да ме сподели с вас, а и си представям как вие щяхте да подходите към тази идея, седейки на предните седалки, без дори и да посмеете да поглеждате назад – отвърна тя на репликата на моя приятел.

    - Интересна вариация! Следвайки обаче тази хипотетична възможност можем да предположим следното: Първо Скъпа, подобна ситуация, като тази в колата преди малко, теоритично би се развила и в снобарската вила, но естествено с други участници – поне от силната страна  и второ – ако пък се спрем на варианта с пътуването, то именно съпругът ти може да предложи на своите спътници да се позабавляват с прекрасната му съпруга. – нагло се намесих и аз в дискусията.

    - О-о-о, не се надявай, Скъпи! – тя прие предизвикателството и се включи в моя тон – И първо и второ – той нямаше да предприеме каквито и да било действия от подобен характер, не защото е пуританин, а защото това не е неговото амплоа. Виж, ако беше нещо свързано с бизнес и пари – пръв щеше де бъде.

    - Какво искаш да кажеш, Скъпа? Нима той не те е споделял досега с никого, не защото е ревнив, а само поради своята незаинтересованост към сексуалните си задължения? Та това не може да бъде валидно при такава жена!!! – бях наистина изненадан от допуснатото.

    - Не зная какво му стана. Беше съвсем друг - мил и романтичен, беше нежен и любящ, беше дори ревнив. Нещата постепенно се изродиха след като започна да печели повечко пари. Подозирам, че е имал това-онова с колежки, секретарки, а защо не и с проститутки, но и това не е основната причина за неговата промяна към мен и семейството. Казвам и семейството, защото той и деца не иска да имаме. Странни птици сте вие мъжете. Странни и елементарно наивни в предсказуемата си егоцентричност, особено когато се сдобиете с така бленуваната си финансова независимост. Тогава започвате да си въобразявате, че сте единствени и задължителни, като не пропускате назидателно да налитате на всичко което мърда в полезрението ви, стига то да е с пола. Досущ като петелът-титуляр, който опиянен от собствената си позиция в йерархичната структура на кокошарника, изобщо не би искал да нарушава аристократичното си спокойствие, качвайки се по гърбовете на всяка една от кокошките, но притиснат от конкурентните погледи на подрастващите петлета е принуден да доказва авторитета си, дори и на себе. Парите са власт, а властта е секс. – каза тъжно Червената рокля и се сгуши в мен, сякаш зимата зафуча изведнъж навън в тъмнината.

    - Тъжна история. Някой ако ни слуша ще си каже – виж я тая курва, сърби я сливата за чепове, а горкият съпруг бъхти от сутрин до здрач, за да ѝ осигури разкош и комфорт. Извини ме за цветистия ми език, ама нали разиграваме различни хипотетични ситуации, а в интерес на логиката ще бъде да зачекнем и негативните такива. Пък и аз нали съм си още пиян, та не се брои и моля те да не се обиждаш! – нежно я притиснах и целунах бащински по челото.

    Тя не отговори, а вдигна глава и затърси устните ми със своите. Откликнах и докоснах палавото ѝ езиче. Онази нежна ръка ми го обхвана отново през измачкания панталон, просто ей така - само за да ме подсети, че пак съм се вдървил.

    - Да-а-а. Искам чепове! Като този и като онзи, който дреме сега отпред на шофьорската седалка! Искам понякога да бъда мръсница! Искам да се чувствам като истинска жена – нежна и любяща, но страстна и порочна! Жива жена с живи женски страсти и копнежи! Искам още такива тройки с вас двамата: първо твоя чеп в сливата ми, както ти току що се изрази вулгарно и цинично и второ – неговия, докато смуча твоя! И знаеш ли какво искам още – искам ви и двамата едновременно в мен! О, да-а-а... Като пристигнем ще се качите за по едно кафе у дома, за да ви покажа какво точно имам предвид! М-м-м... Там има всички условия за това, което искам. А и самолетът ще кацне: първо - в два след обяд и второ – след няколко дни ще излети пак в обратна посока...

    Дъхът ѝ отново пареше.

Спиро Киров