Oct 8, 2010, 2:55 PM

Първото кокиче 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
2428 0 1
4 мин reading
Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. Въздъхна, взирайки се през прозореца в чудене дали ще завали през деня и надяваща се това да не се случи. Имаше толкова много работа! Очакваше я поредният тежък и изтощаващ ден, отново щеше да си легне изцедена до последната капка пот и да спи не повече от четири часа. Въздъхна.
- Скъпа, къде ми е зелената вратовръзка с червените линии? – обади се мъжът ù някъде от другата стая. Започваше се всичко от начало. Дори нямаше време да погледа малко природата около блока. Поне нея като с друго не разполагаше. – Хайде, бързам! Намери ми я по-скоро! – извика отново съпругът ù.
Ах, колко мразеше да се отнася така с нея. Създаваше чувството, че му е робиня и няма други задачи, освен да му служи, без ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомира Димова All rights reserved.

Random works
  • Path of coexistence Edge of a razor blade An impossible journey The blood drop is split in two to ex...
  • Illusion I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your ...
  • The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...

More works »