Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, или нямам желание, просто имахме малкото, за да го имаме помежду си.
Мъчише ли нещо отново Лу, или умело го прикриваше, знаехме и двамата, че всичко това е едно увлечение, но ни беше прекрасно за да го загърбим или да си го кажем в очите..
И Филипа бе по сърцето и душата ми, едва ли само месечните преводи са причината да мисля за нея.
Веднъж само си бях помислил по-негативно '' Това е Холивуд, това е Америк, страната на неограничените възможности, ако трябва да избере между мен и другия живот, кого би предпочела''
Ако аз бях на нейното място, бих предпочел Америка, любов има навсякъде. А прявилно ли мисля...
Една вечер в къщата й набрах смелост, защо да се измъчваме, ако е точната дума.
- Лу, ...