Димитър Драганов
Пътеките на живота
Първа глава
Гленкоу и Те
1
Топла есенна утрин. Шум от будилник пронизва стаята на малкия Майкъл Фрийман. Детето се буди и прозява. ,,Отново съм на училище’’, промълви си лениво под носа.
- Ставай, Майкъл! – Ощипа го гласът на майка му, която тропаше енергично по стълбите на къщата.
Домът на семейство Фрийман е прилична, двуетажна постройка с приятен за окото външен вид. Моравата винаги е старателно окосена и сякаш допълва красивия облик на семейното гнездо – подобно на гирлянд, прегърнал елха. Пред всеки прозорец са наредени по няколко вази със свежи цветя – доказателство за добрия къщовнически нюх на младата Матилда Фрийман.
Момчето се облече. За него нямаше по-дразнещ процес от този, а той се повтаряше през всеки учебен ден. Понякога му се искаше да избяга от вкъщи и никога да не се върне. Тези мисли бяха като ужилване от пчела – отначало създаваха силно напрежение, но после отшумяваха.
,,Дали пък наистина да не избягам?’’, помисли си Майкъл, докато се обличаше. ,,Неее...’’, избегна това ужилване с тънка усмивка, последвана от почти безшумно подхилване.
След като извърши ритуала, слезе на първия етаж, където го чакаха неговите най- близки. Стартовата права на всеки техен ден бе кухнята.
Бащата – Кърк, пиеше кафе и четеше вестник. Той бе от онзи тип хора, които се трудят неуморно от сутрин до вечер, за да осигурят прехрана за семейството си. Мазолите по огромните му ръце красноречиво доказваха това.
Малкият Чарли се усмихваше весело в бебешкото си кошче. Нямаше навършена и една годинка. Новоизлюпилото се гълъбче можеше да накара всички да заплачат от смях.
Слънчевите лъчи се отразяваха в покрития с плочки кухненски под. Домакинските съдове бяха наредени като войници, готови да извършат бърза офанзива. Но кой бе предводителят им? Кой друг, ако не Матилда?
Двадесет и осем годишната жена се радваше на солидно мъжко присъствие. Кърк я обичаше безкрайно. Тя бе цветето, за което той полагаше грижи. Плодът на тези топли чувства бяха Майкъл и Чарли.
Остър шум наруши семейната идилия. На земята тупна тежко нещо желязно. Веселият смях на бебето спря за части от секундата – сякаш кашата, която ядеше, заседна в гърлото му. Влажните му, сини очи се ококориха широко – като че ли ставаше свидетел на нереален театър. Лицето му започна да образува гримаса на плач.
– Няма нищо, Чарли! – целуна го по челото Матилда, за да предотврати задаващата се буря. Това го успокои веднага. Заредената с любов целувка върна положението в спокойното му развитие. Слънцето отново изгря на лицето на детето.
– Скъпа, внимавай! – изпрати загрижена молба към любимата си Кърк. Мъжът се наведе, за да вдигне падналия железен капак. След като се изправи, възкликна:
– Ще се нараниш някога!
– Нещата ми се плъзгат между пръстите. Харесва ми, че си загрижен за мен. – Матилда обви нежните си ръце около неговите, погали го по гърба и го дари със страстна целувка по устните.
Тя винаги бе в състояние да размекне мъжа си. Внезапно подарена целувка изпълваше тялото му с фойерверки. Чувствата ѝ към него никога не се бяха променяли. Огънят, пламнал в сърцето ѝ в деня, в който го срещна, гореше с все сила. Искаше да остареят заедно.
Реалният свят ги погълна, слагайки край на този нежен момент. ,,Няма време за любов’’, сякаш ги подтикна да се осъзнаят. Тази мисъл протече и в двамата като електричен ток.
Зад тях Майкъл се смееше звучно. Като че ли пред него мечка играеше хоро.
Родителите се обърнаха и попаднаха на весела картинка. Чарли бе размазал закуската по лицето си. По устата му бяха образувани жълти линии.
– Малък непослушник! – с широка усмивка се приближи Матилда до него.
Пред погледа на Кърк се разкри финият ѝ, тънък кръст. Въпреки че бе родила две здрави момчета, не бе загубила добре оформената си снага. Мъжът се усмихна при вида на златото, което притежаваше. ,,Обичам те!’’, мислено довърши краткия акт на нежност.
След закуска къщата опустя. Като че ли в селото бе обявено бедствено положение и всички жители трябваше да напуснат домовете си.
Всички бяха там, където трябваше да са: Кърк и Матилда – на работа, бебето Чарли – на ясла, а Майкъл – на училище.
Всяка частица от пъзела зае мястото си.
Животът е хубав...
© Димитър Драганов All rights reserved.