Пътеките на живота

                                                                        6  
                                                                     
         Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик. 
         Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединени от тъга и щастие. Винаги откриват начин да разрешат проблемите си и да преборят трудностите. Малката общност съществува в разединен свят, отритнал Доброто и Любовта.
         Кристина – най-голямата от трите сестри – се събуди с болка в корема и топлина между краката. Интимната ѝ зона пламтеше. Момичето усети лека възбуда.
         Прокара пръстите на дясната си ръка там долу, за да се срещне с натрапчива влага – знак, че гостите от червен бряг са пристигнали. Тя бе в цикъл – ежемесечен период на неразположение за всяко нормално развиващо се момиче.
         ,,Имаш ли цикъл, значи си жена!’’, Кристина не би могла да забрави атавистичното правило, което чу от майка си. То жужеше в главата ѝ при всяко посещение на червените инспектори.
         Госпожицата излезе на пръсти от стаята. Тренировките по волейбол, на които ходеше след редовните часове, си бяха казали думата. Стройното ѝ тяло успяваше да привлече погледите на момчетата, които не пропускаха да подсвирнат след нея. Плътските им копнежи получаваха израз чрез странна форма на възхищение.
         Седемнадесетгодишната девойка прекоси коридора на втория етаж и влезе в банята. След като затвори вратата след себе си, започна да отстранява следите от онова, което превръщаше момичетата в жени...
         Сара Патерсън – петнадесетгодишното момиче с руси като злато коси и пълничка фигура – се прозя лениво. Движенията ѝ бяха забавени от ехото на съня. След като разтри очите си с длан, се обърна към Джесика, която повтаряше движенията ѝ:
         – Добро утро, Джес! Как си?
         – Добро утро! Добре. А ти?
         – Добре съм. Къде ли е Крис? – Сара изглеждаше изненадана от липсата на сестра си.
         – Станала е по-рано. Сигурно закусва – смотолеви Джесика. Оковите на съня се свалят най-трудно.
         Слънчевите лъчи галеха шестнадесетгодишната девойка по бялата като мляко шия, излъчваща прекалена нежност в това омерзено селище. Нежност, за която са зажаднели пияниците, дебнещи жертвите си в глухите, тъмни улички, които превръщаха всеки стон в тих шепот. Нежност, която заслужаваше много повече от това.
         Кристина извърши деликатния процес. Видимо успокоена и облекчена, излезе от банята и се върна в стаята при сестрите си.
         – Къде беше? – въпросът на Сара звучеше механично. Момичето не изглеждаше загрижено с преса за коса в ръка.
         – В кухнята – излъга Кристина. Не искаше да ангажира никого с проблемите си.

         – Добре – отвърна равнозначно Джесика. Погледът ѝ бе привлечен от списание на женски парфюми.
         – Подготвяйте се за училище! – Кристина подкани по-малките си сестри. – Не бива да закъсняваме отново...
         Младите девойки се облякоха, взеха чантите си и напуснаха красивия палат, в който живееха. Улица ,,Голд Лайф’’ погълна поредните актьори в театъра на живота.            
         (...ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ...)