Работилничка за торти
Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога не беше чел. Още от малка обичаше да се уединява, не ѝ бяха присъщи шумните места, а когато нейните съученици я канеха след училище да отидат в някое задимено кафене, тя тактично отказваше под предлог, че има ангажимент. Но, когато се прибереше, просто се наслаждаваше на тишината и никога не скучаеше. Беше скромна и до ден днешен, осъзнаваше колко е благословена със съпруг като нейния. Той я разбираше, никога не се намесваше в личното ѝ пространство, знаеше, че щом остава сама, значи има нужда от това. Имаше си и друго свое любимо занимание, обичаше да прави торти. Когато се зададеше празник, нейните торти бяха предпочитани, често роднини и приятелки, които не бяха много на брой, ѝ се обаждаха:
„Райче, ще ми направиш ли една тортичка, че ще си имаме рожденик!” Разбира се, Рая никога не отказваше, харесваше ѝ да прави хората щастливи и да вижда техните усмивки. Кухнята ѝ се бе превърнала в работилничка, както тя обичаше да я нарича, беше уютна и много подредена.
Не потдържаше много контакти със съученици, не защото не искаше, но след като се омъжи, тя създаде един свой малък свят от който почти не излизаше.
След като привърши със записките си, Рая много тихо влезе в спалнята и си легна. На сутринта стана преди всички, приготви закуска, направи си кафе и реши да хвърли един бърз поглед в интернет пространството. Имаше някакво писмо, обикновено бяха реклами, но това се оказа писмо от съученик, който се бе наел да организира всички от випуска на среща. Бяха минали почти двайсет години от завършването, разпиляха се, доста от тях дори не живееха в страната. Срещата бе насрочена за след месец, само датата щеше да се доуточни. Рая не отговори веднага, сподели това с мъжът си, а той се усмихна и заяви, че това ще ѝ се отрази добре, да излезе и да разнообрази ежедневието си. Тя не смяташе точно така, какво му беше на ежедневието, но все пак реши да отиде. В уречения час Рая се озова във въпросното заведение, беше облечена обикновено, дори скромно, не беше със специална прическа, просто си разпусна красивата дълга коса, гримът и беше съвсем лек. Когато влезе и намери масата на съучениците, Рая се усмихна, поздрави и седна на едно от свободните места. Беше шумно и задушно, всички говореха силно и много, сякаш се бяха събрали на конкурс по надприказване. Рая стоеше смирена и само наблюдаваше момичетата, всъщност, жените. Бяха облечени шикозно, от време на време ѝ хвърляха по един изпитателен поглед, разказваха колко успели мъже си имат, какви коли, къщи, обзавеждане, как през лятото ходят на почивка в луксозни курорти а зимата задължително ходят еди-къде си и правят незнам какво си... Суетата беше превзела всички върхове а Рая се чувстваше като огромно мастилено петно върху бял лист. Чудеше се, дали ако не беше дошла, някой щеше да забележи отсъствието ѝ. Едва ли! В един момент от отсрещната страна се провикна инициаторът на тази сбирка:
„Райке, – незнайно защо я нарече така – ами ти, как е при теб, с какво се занимаваш!?” Изведнъж сякаш всички замлъкнаха, чуваше се само музика. Рая се притесни, защото нямаше толкова атрактивен живот като останалите! „Имам съпруг – промълви тя – две деца, ии... работилничка за торти!” – някак съвсем неволно тя изръси последното. След кратко мълчание, всички отново се оживиха и разприказваха, а думите на Рая останаха някъде в задименото пространство. Тя постоя още малко и излезе пред заведението, позвъни на мъжът си, както се бяха разбрали и след известно време се озова на онова скромно, но толкова прекрасно място, наречено „Дом”! Всъщност, това бе целият ѝ свят!
© Руми All rights reserved.
Не ми е възможно да опиша колко много се радвам, че отново си тук! Даа, имаме общ стих с теб и ако го намериш, ще ми е много приятно да го извадиш на бял свят, беше нещо сантиментално и романтично, доколкото си спомням! Приеми и моите искрени поздрави с благодарност!
