Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога не беше чел. Още от малка обичаше да се уединява, не ѝ бяха присъщи шумните места, а когато нейните съученици я канеха след училище да отидат в някое задимено кафене, тя тактично отказваше под предлог, че има ангажимент. Но, когато се прибереше, просто се наслаждаваше на тишината и никога не скучаеше. Беше скромна и до ден днешен, осъзнаваше колко е благословена със съпруг като нейния. Той я разбираше, никога не се намесваше в личното ѝ пространство, знаеше, че щом остава сама, значи има нужда от това. Имаше си и друго свое любимо занимание, обичаше да прави торти. Когато се зададеше празник, нейните торти бяха предпочитани, често роднини и приятелки, които не бяха много на брой, ѝ се обажд ...