Рана
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прекаран с момичето на мечтите му, беше уникален, но не и днешният. Днешният ден започна така обещаващо… а завърши съвсем по друг, немислим начин.
Беше късно вечерта и той се прибираше, след като я бе изпратил. Прибираше се със сълзи на очите. Беше му трудно да диша, сякаш умираше. Защо?? Защо му трябваше да я нагрубява, по изключително глупав начин. Тя беше толкова мила с него, а той, глупакът, просто си беше изпуснал нервите и се беше развикал. Мрачните мисли така и не успяха да напуснат главата му, докато се прибираше. Той изпитваше огромна омраза! Омраза към себе си, защото бе наранил нещо толкова крехко и красиво. Не можеше да си го прости. Знаеше, че скоро няма да се усмихне. Тя го бе отпр ...