Раздялата
Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
"Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч..."
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се произнася:
"Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"
Разбира се Юго включва тук и смъртта като една екстремна форма на раздяла.
Древнокитайският мислител - Лао Дзъ, ни учи, че ако искаме да унищожим нещо, то трябва първо да го докараме до процъфтяване.
Излиза, че една процъфтяваща любов е всъщност предизвестие за раздяла. Изглежда, че ние предпочитаме да разглеждаме раздялата като финален гонг, докато всъщност тя е един монотонен процес, предшестващ този гонг. Това е един дълъг отрязък от време, в който сме оставили инерцията да властва над нас, измествайки реалните чувства. Самата инерция е нещо като илюзорно съществуване - съществуване, по време на което всъщност ни е нямало, а сме били само сенки на театралната сцена на живота. Ние дотолкова привикваме към тази инерция, че когато тя неизбежно секне, оставаме безкрайно изумени и наранени, че през главния вход на свиждане ни идва Раздялата.
© Младен Мисана All rights reserved.
като мога да добавя моето продължение:
