Разговор
1 min reading
| Мамо, искам да те питам нещо! Слушам те, малка моя. Някога случвало ли ти се е да мислиш, че познаваш някого, а като го опознаеш... да разбереш, че си се... лъгала... не точно, но да осъзнаеш, че си познавала друг човек ... Да, мое малко момиче, случва се. Не друг човек си познавала, а си сътворила друг човек... трудно е да опознаеш човек. Бързо слагаме дамги и ореоли. Дамгите е трудно да заличим, а ореолите е лесно да свалим. Как познаваш дали можеш да разчиташ на някой? Има знаци, малка моя, които ако не разчетем правилно, се лъжем ... А ти лъгала ли си се? Разбира се. Ако някой ти каже, че не се е лъгал, значи лъже. Не теб, не другите, себе си лъже. А как да разбера, че някой ме харесва такава, каквато съм ? Труден въпрос. Времето може да ти е от помощ, и искреността ти. Тези двете са напълно достатъчни. Мамо, защо аз нямам такива приятели като твоите? А ти защо си мислиш, че нямаш? Ами... Времето и многото житейски ситуации са сътворили приятелствата ни. Пред теб е цял един живот. Не бързай! Била ли си разочарована, мамо? Десетки пъти, малка моя. Всъщност... стотици, но това няма значение. Всяко разочарование е имало своя смисъл и е носело в себе си поредния житейски урок. Боли ме като се разочаровам! Знам. Така и трябва. Болката е добър учител. Колко ти е лесно да го кажеш! Казвам го с лекота, защото съм го преживявала или го преживявам . Ако казваш на някого това, което знаеш, че иска да чуе, но ти не мислиш като него... лицемерие ли е? Да. Но ти си ми казвала, че понякога е хубаво да сме лицемерни. Казвала съм ти, че е необходимо, а не хубаво. Същото е. Не. Имам нужда от съвета ти... Моят съвет го знаеш, малка моя. Избор. Имаш право на избор. Звук ли ще бъдеш или ехото на нечий звук... това е! Мамичкоооо, трудно ми е! Знам, знам! Малко мое момиче... Знам!... | |
© Наталия Иванова All rights reserved.
