Разговор преди сън
Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне двадесет,тридесет лева. Не повече! Много ли искам? Знаеш ли какво е инфлация? И да знаеш не те бърка. Там Горе с пари не се разправяте. Виж! Ръцете ми се напукаха от работа. Гърбът ме боли. И пак виждам зор, да свържа двата края. От аванс до заплата. От заплата до аванс... И нищо! Всичко отива за храна и за сметки. Много скъпо е станало! "Потребителска кошница", "Плаваща инфлация", все едни термини. А аз, като Моисейчо в тясна кошничка си плавам по мътната река, но я няма египетската принцеса, за да ме прибере... Рѝя, като кокошка на едно място и като не намирам торният червей, въртя глава и учудено викам:" Кооооо!". Не ми обръщай внимание! Само си говоря. Сигурно днес пак съм станал с дупето нагоре! Аз си Те уважавам и между нас да си остане Ти остана единственият на когото имам вяра! Човек за човека вече е вълк! И да знаеш не споменавам напразно името Ти! Прости ми, ако съм Те обидил с нещо! Хайде, че трябва да заспивам! Утре съм на работа.
© Хари Спасов All rights reserved.
