Разходка по една пловдивска улица
Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяваха. Всяка имаше собствен характер, криеше съкровени тайни и подканяше любознателния човек да я опознае и дори да се влюби в нея. Стигна до достолепната сграда на Атанас Куцоолу, на ъгъла на улиците „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки”, когато пред очите на младата жена се изправи авторът ú – архитект Димитър Попов. Елена питаеше топло чувство на обич към града, в който живееше, а и истината бе, че историята я увличаше, затова ú беше станало хоби да се рови из библиотеките, да търси подробности за впечатляващите я пловдивски къщи и да отпива на малки глътки от магичното старо вино на миналото. Сега, само като си помисли за архитект Димитър Попов, пред очите ú изплува и замисленият писател Димитър Димов – представи си описваните в романа му „Тютюн” складове на големите фабриканти, домовете на тютюнотърговците, а защо ли – и психически нездравата Мария, стигнала от великолепните си изпълнения на пиано до ужасяващата какафония на умствената помраченост… Да, архитект Димитър Попов – за него напомнят най-представителните сгради в Пловдив. Вървейки по улица „Иван Вазов”, очите ú грабна още една негова творба – училище „Патриарх Евтимий”, което е проектирал в съавторство с архитект Никола Овчаров. Разбирали са се талантливите и без крамоли помежду си, без да се мерят „кой е по, по и най”, са правили добро за любимия си град. Ето, щутгартският възпитаник Димитър Попов, заедно с архитект Светослав Грозев проектира Промишлено-занаятчийското училище, днес гимназия по архитектура и вътрешно обзавеждане „Христо Ботев”, Търговско–индустриалната камара, днес – Съдебна палата на булевард „Шести септември”, сградата на ъгъла на площад „Централен” – бившата „Руска книжарница”, къщата на доктор Гребенаров на улица „Отец Паисий” и много други впечатляващи едромащабни постройки, придаващи завладяващия дух и неповторимата атмосфера на град Пловдив.
Елена замислено се разхождаше и изследваше с поглед всяка подробност от интересната пловдивска улица „Иван Вазов”. Могъщите чинари ú пришепваха чудни истории, лъхаха на жадуван простор и птича песен, но и на мъдрост, сякаш на всяка крачка срещаше древен философ, готов да ú разкрие част от тайнството на магията живот… Тогава тя неусетно премина през първата половина на двадесетия век и заживя някъде в шестдесетте му години. Пред погледа ú изплува образът на пловдивския архитект Боян Чинков, който бил осъден на "лишаване от свобода" за разказване на политически вицове и такива, осмиващи Тодор Живков, но бил освободен предсрочно, благодарение на застъпничеството за него от страна на самия генерал Шарл дьо Гол. Едва ли щеше да има чинари по цялото протежение на улица Иван Вазов без смелата намеса на архитект Чинков! Изграждал се Партийният дом, а големите дървета все нещо пречели и общинските съветници решили те да бъдат изсечени, тогава единствен архитект Чинков се осмелил да се изправи и да рече: „Другари, дайте да оставим поне едно дърво!” „Ама, защо ни е?” – недоумявали умните люде. „Защо, та защо - за да има къде децата и внуците да ни обесят!” – поклатил глава архитектът и така спасил чинарите и част от чудната пловдивска атмосфера. Сетне, под едно от тези дървета, изпробвал дали по време на „комунизъма”, както го наричаше Тодор Живков, наистина би могъл да се осъществи заветният лозунг: „от всекиму - според възможностите, на всекиму – според потребностите”. Платил мекиците на продавача им и започнал да ги подарява – тогава такава опашка се натрупала, такава какафония настанала, че не е за разправяне! Хорицата щели да се избият за безплатни мекици и всеки по няколко пъти искал да си вземе – не се задоволявал само с колкото да се наяде. Та това е малка част от чешитщините на архитект Чинков – една колоритна личност, за която Елена бе чела толкова много и сега, разхождайки се по пловдивската улица „Иван Вазов”, неусетно си припомни.
Денят напредваше и младата жена ускори крачка покрай паметника на Гюро Михайлов, изгорял на поста си като охрана в този град, спазвайки Устава на Българската армия и така станал синоним на храброст. Чакаше я нейният работен ден. Дали в него щеше да съумее да направи нещо наистина добро за хората покрай себе си?
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Толкова неща научих за родния си град. Великолепно поднесено! Желая ти много успехи!
-
Четох още вчера,благодаря,Росе
и аз не съм идвала от доста време
-
обичам тази улица и често се разхождам по нея...
Роси, прелестна е разходката и с теб...
зарадва ме, много...най-сърдечно. -
Радвам се, че ви е допаднала моята разходка по една пловдивска улица!
-
Роси, благодаря за линковете. Всичко ще изчета. Не знаех за архитект Чинков. Интересна личност трябва да е бил...сипатичен ми е!
Успехи в разходките, с удоволствие ще следя. -
Аз също ти благодаря, Светлана!
Вицът, за който пловдивският архитект Боян Чинков е бил осъден на пет години лишаване от свобода, бил следният:“Кой е най-големият селекционер на България. Отговорът е – бащата на Тодор Живков, защото е създал хибрид от тиква и микрофон (говореща тиква).”
След като бил освободен от затвора, архитект Чинков случайно срещнал пред дома си лелята на един пловдивски журналист. Тя го попитала закъде се е забързал, а той й отговорил, че спешно трябва да отиде в ортопедията, за да му гипсират езика, защото, ако езикът му остане свободен, скоро, скоро пак ще го върне в затвора. -
Благодаря, Роси!
-
Благодаря ви за отзивите! А архитект Чинков приел дори присъдата си "лишаване от свобода" с виц, цитирам от една статия в "Отзвук":
”След произнасянето на присъдата му, Чинков казал: “Благодаря ви, че ме изпращате на единственото място, където няма опашки.”
Виктор, щом разбираш от дървета, ще те послушам и ще редактирам, като вече вместо "кедри", ще се чете "чинари". Изказвам ти специална благодарност за уместната забележка. Истината е, че аз не разбирам от дървета.
А за Старинния град Пловдив също съм писала и имам две публикации в сайта. Ето:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=234570
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=216223 -
Благодаря ти за тази разходка! Върна ме в студентските ми години!
-
Пловдив, красив южен град. Познавам го и той мен. Една малка подробност дърветата са чинари. Случайно разбирам от дървета.
Благодаря за разходката по ул."Иван Вазов". Старият град крие много изненади. Има красиви църкви. Калдъръм, криви, запъхтяни улички, малки магазинчета с красиви дрънкулки. Хисар капия, църквата Св. Св. Константин и Елена, латерната сядам на земята и слушам вечността.
Аромат на кафе, Руския клуб, не знам кой е архитекта. Вътре е страхотно. Штрихи, има още за разказване. Често отскачах с приятели. Върна ме в Пловдив... Хубаво разказваш, продължи. Джумаята и художниците, окования в бетон, едва дишащ римски стадион. С часове съм стоял...не знам някога ще се върна ли там. Благодаря, разведри ме тази нощна разходка. -
!!!!!!!!!!!!!!
-
И аз се разходих с теб!
-
Разказвайки за тази улица на Пловдив, ти направи едно добро дело не само за хората около себе си, но и мащабно, каквито са делата на хората, които рисуваш.
Благодаря! -
Бегло познавам Пловдив.Благодаря за атрактивната разходка!Човек рядко се замисля,че до всичко наоколо са се докосвали личности и човешки съдби.Смая ме пророчеството на арх.Чинков...
Стегнат ,интересен стил. -
Разходих се с удоволствие из улиците на Пловдив!
Обичам го този град!
Поздрав! -
Роси, това е любимата ми пловдивска улица. Там живееха мои близки приятели, там живееше една красавица в която бях влюбен, на няколко метра навътре по ул.Екзарх Йосиф, много години беше квартирата ми по време на Пловдивския панаир, в дома на чичо Гюро, много възрастен тогава но пълен с енергия и жажда за живот, който всяка сутрин ме чакаше да стана за да си пием заедно сутришното кафе. Незабравими мигове от живота на един софиянец, свързани с тази романтична и красива пловдивска улица. Благодаря ти Роси за спомените които събуди в мен. Приятна вечер
-
Прочетох с интерес! Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
