Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който за мое щастие бе тъй благосклонен към мене, че освен получената шестица, имаше още много неща, които да будят радост в сърцето ми. Едно от тях беше приятното юнско време. Разсъждавах дали фактът, че последния ми писмен изпит в училище бе на същата дата, е просто случайност. Като дълбоко вярващ човек, който неведнъж е набеждаван в прекалено силно преклонение към Бог, аз не обичам да си обяснявам всичко с думата „случайност“. Вярвам, че случайностите не съществуват. Хората твърде често използват думите „случайност“ и „съдба“, за да изразят своето невежество спрямо човешкото битие. За краткия си, преждевременно узрял живот, аз научих, че на тоя свят има твърде много неразгадани въпроси, чиито от ...