ТЯ беше усмихнато и жизнерадостно дете, с огнено-руси къдрици и големи черни очи, с които като те погледне, чувстваш, че ще заплаче. Умно дете - ходеше на уроци по английски и на народни танци, с които обиколи цяла България, че и цял свят. ТЯ беше малкa, когато родителите ù се разведоха - тъкмо започваше училище. Майка ù работеше в голям завод, а баща ù беше строител. Той ходеше често в чужбина, а тя оставаше сама... или не съвсем. Нямаха пари - беше очевидно! Бабите и дядовците помагаха с каквото могат - носеха буркани с храна, даваха пари, намериха им работа, гледаха детето... Но парите на младото семейство никога не стигаха. Причината? Неизвестна. Всеки месец им спираха тока, всяка седмица искаха от комшиите на заем, всеки ден ядяха едно и също - боб, леща, картофи. Може би заради това малката „принцеса” намрази тези ястия, от които се състоеше „разнообразното” ù меню. Казват, че когато бедността влезе през вратата, тогава любовта излиза през прозореца, но дали е така? Вероятно любо ...