Няма защо да ви лъжа и въвеждам в някакво заблуждение, затова ще ви го кажа направо – аз съм един истински добър писател, но вие така и така ще се убедите в това. Поради моя голям талант съм и често търсен от всякакви медии и издателства, които вечно ме молят да напиша нещо и да ги спася от ужасяващите празнини в изданията им. Понякога запълвам цял половин вестник - само аз и моите измишльотини. И обикновено дори не ми се налага да се напрягам особено, защото на днешните медии, чесно казано, не им трябва нищо кой знае колко изтънчено. Някоя пиперлива квартална историйка с плитка фабула за сутрешното кафе, или пък тъпоумна смешка с изненадващо очакван край.
Веднъж обаче – май че беше сряда – наистина бях затруднен. Получих писмо – съвсем обикновено, на хартия – от редакцията на многотиражен столичен вестник, с което ме молиха да им напиша кратък разказ за Доброто. Да, беше изписано с главна буква и първото нещо, което ми мина през главата беше струйка горещ летен въздух, спарен и вонящ ...