Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и чиста обич...
Най-прекрасните ми мигове бяха подарък от него. Не се заблуждавах в кухи убеждения, че съдбата има пръст. Две сърца се срещат, не защото така е трябвало да стане и не защото заслуга има някаква висша космическа сила.
Случайна среща на погледи. Вливане на две реки. Миг на откриване.
Вътрешно усещане ми сподели, че той ще преобърне и най-подредената ми мисъл, ще ме разбира, дори когато аз не съм наясно със себе си. Ще е допълнение на същността ми, ще рисува с думи най-съкровените и неизказани мои мечти. Вече ще са не само мои. Любовта е намиране на разделените половини на една душа. Празнотата е запълнена и светът е съвършен, изгубват място терзанията и страховете.
Истината е, че ...